15 август: Голяма Богородица – какво отбелязва Църквата и кои са забраните според традицията

Успение Богородично е сред най-големите християнски празници. На този ден вярващите търсят застъпничеството на Божията майка, а народният календар пази ясни правила за работа, дрехи и пътуване

На 15 август Българската православна църква чества Успение на Пресвета Богородица. Празникът е сред дванадесетте големи християнски дни. Той е и най-почитаният от летните. Датата е обща за православни и католици.

Църквата посвещава деня на края на земния живот на Божията майка. В богослужебната традиция това не е ден на отчаяние. Той е ден на надежда и на вяра в вечния живот. В църковните песнопения се подчертава, че Богородица не „оставя света“. Вярващите я приемат като застъпница пред Христос.

Какво означава Успението според църковното предание

Според християнската традиция Пресвета Богородица живее близо до апостолите след разпятието и Възкресението. Тя присъства при Възнесението и при Петдесетница. Участва и в живота на първата християнска община в Йерусалим.

Преданието разказва, че Архангел Гавраил ѝ съобщава за наближаващия край на земния ѝ път. Последното ѝ желание е апостолите да бъдат заедно. Според разказите те се събират по чуден начин пред дома ѝ.

Три дни по-късно Христос „в небесна слава“ идва за душата ѝ. Тялото ѝ е положено в гробница в Гетсиманската градина. По-късно апостол Тома намира само плащеницата ѝ. След това Богородица се явява пред апостолите и им казва, че остава с тях.

Как протича празникът в храмовете

На 15 август в църквите се служи тържествена литургия. В някои места се извършва ритуалът „Въздигане на хляба“, известен като „Панагия“. Обикновено се замесват и пекат питки. Те се разчупват и се споделят между присъстващите.

Празникът е познат в народната традиция като Голяма Богородица. На 8 септември е Малка Богородица, когато се чества Рождество Богородично. В исляма Мария също е почитана. Тя е единствената жена, спомената многократно поименно в Корана.

Народни поверия, забрани и обичаи на 15 август

Фолклорният календар свързва деня с белези за есента. Слънчевото време се тълкува като знак за добра реколта. Облаците подсказват за валежи. Сутрешната роса се приема като обещание за плодородие.

Традицията препоръчва да не се върши тежка работа. Не се работи на полето. Избягва се боравене с остри инструменти. Според поверията не е добре да се носят стари и мръсни дрехи. Смята се, че това носи лош късмет. Хвалбите също се приемат като риск от загуби.

В миналото по селата празникът е бил свързан с края на жътвата. Храната първо се освещава в църквата. След това започват общи трапези. За младите това е било и време за запознанства. Денят бележи и края на Богородичния пост. На много места се приготвя пилешко. Понякога се прави и курбан за здраве.

Бачковският и Троянският манастир отбелязват патронния си празник. В Троянския манастир има литийно шествие с чудотворната икона „Пресвета Богородица Троеручица“. В храмовете се отслужва вечерня и се изнася плащаницата на Света Богородица.

Тъй като Богородица се приема за закрилница на семейството, майките и децата, много хора посещават храмове с нейното име. Те оставят дарове и се молят за здраве. В някои региони се вярва, че пътуването на този ден е под нейна закрила.

Имен ден на 15 август празнуват хора с имена като: Мария, Мара, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.

Още новини в категория Новини от Враца