95-годишна учителка от Мездра учи 7-годишния си внук с приказки

Семейството пази стари книги и подарява антикварен „Рибен буквар“ на училище.

В Мездра три поколения в една фамилия пазят жива почитта към образованието, книгите и културата. Бабата Веселка Янкова е почти на 95 години и е дългогодишен учител и читалищен деец. Синът ѝ събира и реставрира стари книги. А внукът Васко, първокласник на 7 години, върви по стъпките на предците си.

Историята е разказана в Деня на народните будители. Веселка Янкова говори за внука си Васко, който се ражда преди седем години. Тя го определя като дълго чакано дете. Оттогава двамата са почти неразделни. За нея е сбъдната мечта да го види ученик.

Вечерни уроци у дома и 23 научени приказки

След училище Васко е при баба си почти всяка вечер. Тя разказва, че той ѝ обяснява до коя буква са стигнали в клас. После двамата пишат думи. Тя му диктува думи с буквата, която учат.

Веселка Янкова казва, че с Васко знаят 23 приказки. Тя му повтаря и урока, че книгата е прозорец към света на науката. По думите ѝ момчето е запомнило и обещанието си, че трябва да учи.

Първият учебен ден и подаръкът „Буквар с различни поучения“

Сред най-силните спомени е първият учебен ден. Тогава Васко отива облечен като първолаче от Възраждането. Той подарява антикварно издание на Петър Берон – „Буквар с различни поучения“, на своето първо училище.

На церемонията присъства и баба Веси. Тя му предава свой урок: който се учи, ще сполучи.

Месец и половина след първия звънец Васко разказва, че най-много му харесват класните стаи с различни картинки. От учебниците предпочита буквара. Казва още, че математиката му е лесна.

Колекцията от редки издания и надеждата да останат в семейството

Бащата Иван е учител по образование и дългогодишен футболист. Той се посвещава на детската си страст да колекционира и възстановява стари книги. Показва книги от колекцията си, сред които има първи издания на сбирки на Иван Вазов, първата Библия на български и миниатюрната книжка на Пенчо Славейков „Момини сълзи“.

Иван Христов, книговезец, разказва за изданието на Светото писание и посочва, че е в оригиналния си вид и е от 1871 година. Той показва и първото издание на „Под игото“, което по думите му е издадено в три тома в „Сборник за народни умотворения“.

Иван Христов разказва и историята около „Момини сълзи“. По думите му Пенчо Славейков почти унищожава тиража заради несподелена любов, но единични бройки остават. Колекционерът от Мездра се надява един ден синът му да се погрижи и да умножи колекцията. Той казва, че тя не се продава, защото е безценна.

В семейството разговорът за книгите е и разговор за времето днес. Веселка Янкова казва, че най-много се кара на внука за телефона. В същото време добавя, че детето много ѝ помага.

Тя разказва и за любовта на Васко към приказките. Според нея момчето е от децата, които вечер, преди да заспят, звънят на баба си по телефона, за да им разкаже приказка.

Още новини в категория Новини от Враца