България обявява Независимостта във Велико Търново през 1908 г.

Манифестът на цар Фердинанд отхвърля формалния васалитет към султана.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново цар Фердинанд и правителството обявяват Независимостта на България с манифест. Според доц. д-р Владимир Златарски от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, актът е връх на десетилетна борба страната да застане в Европа като равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Какво променя актът от 1908 г.

По думите на автора в практическия живот на епохата България отдавна се е утвърдила като самостоятелен фактор. С обявяването на Независимостта и на държавата за самостоятелно царство обаче се отхвърля последното ограничение, наложено от Берлинския конгрес – формалният васалитет към султана.

Златарски посочва, че и преди 1908 г. България е опитвала да предприеме тази стъпка. Едва тогава обаче настъпва добро съчетание на фактори, което позволява активно действие.

Дипломация, криза и международно признание през 1909 г.

В текста се отбелязва, че българската държава е била добре подготвена. В многомесечната криза около признаването на промените, които България и Австро-Унгария внасят в съществуващия международен ред, цар Фердинанд и правителството проявяват дипломатическа гъвкавост и твърда решителност при отстояването на националния интерес, подкрепян от народа.

В резултат на поредица от действия, през пролетта на 1909 г. българската независимост получава международноправно признание, пише Златарски.

Какви перспективи се отварят пред България

Според автора признанието открива допълнителни перспективи пред страната. Сред тях са възход с повишено национално самочувствие и нови стопански възможности. Посочени са и реални лостове за стъпки към разрешаването на националния въпрос – обединението на всички българи в една държава.

Златарски добавя, че съвременното възприемане на историческо събитие като празник е свързано с неговото осъзнаване. В текста се посочва, че днес, 118 години по-късно, България е равноправна част от свободния свят – идеал, за който са работили поколенията на възрожденците и строителите на съвременната държава. Авторът очертава като дълг на днешното поколение да продължи това дело и да предаде на следващата генерация вътрешната необходимост да носи призива от манифеста от 1908 г.: да живее свободна и независима България.

Още новини в категория България