ДНК проучване: Земеделци от Западен Анадол променят гените на Европа с до 100%, но един район устоява

Мащабен анализ в Nature проследява смесването между ранни земеделци и ловци-събирачи. Влажните зони по Долен Рейн и Маас запазват силен „ловджийски“ генетичен отпечатък чак до културата на камбановидните съдове.

Ново мащабно изследване на древна ДНК показва рязка промяна в произхода на населението на Европа между 6500 и 4000 г. пр. Хр. Потомци на западноанадолски земеделци се смесват с местни ловци-събирачи в почти целия континент. Резултатът е подмяна на 70% до 100% от местните предци в повечето региони.

Проучването е публикувано в списание Nature под заглавие „Lasting Lower Rhine–Meuse forager ancestry shaped Bell Beaker expansion“. Учените описват как този процес оформя генетичната основа на съвременните европейци. Те обаче откриват и изключение. То е в северозападна Европа.

Двата пътя на ранните земеделци към Европа

Според анализа ранните земеделци се разпространяват по два основни маршрута. Единият минава през Тракия и Балканите към Централна Европа. Другият следва крайбрежието на Средиземно море.

С разширяването си тези групи постепенно се смесват със западните ловци-събирачи. Така се оформят т.нар. ранни европейски земеделци. Те въвеждат земеделието и променят демографската картина на континента. В много райони техният генетичен принос става доминиращ.

Северозападна Европа, която не се „предава“

Изследването открива различна траектория във влажните, речни и крайбрежни зони по Долен Рейн и Маас. Районът обхваща части от днешна Нидерландия, Белгия и Западна Германия.

Там популация с приблизително 50% произход от ловци-събирачи се запазва около три хилядолетия по-дълго, отколкото в останалата Европа. Според учените тази линия оцелява чак до периода на културата на камбановидните съдове, около 2500 г. пр. Хр.

Защо ловците-събирачи остават толкова дълго

Авторите на проучването посочват два ключови фактора. Първият е природната среда. Регионът е богат на диви ресурси. Условията там са по-неподходящи за ранно интензивно земеделие.

Вторият фактор е моделът на смесване. Данните сочат, че жени от анадолските земеделски групи са се присъединявали към местните общности на ловци-събирачи. Това е обратният сценарий спрямо много други места.

Изводът е ясен. Докато западноанадолските земеделци стават централен генетичен източник за Европа, северозападните влажни зони остават дългосрочно убежище за ловци-събирачи. Там културното приемане е по-селективно. Потокът на гени е по-ограничен. А ефектът се вижда в ДНК хилядолетия по-късно.

Още новини в категория Любопитно