Дунав постави АЕЦ „Козлодуй“ пред нова дилема за AP-1000

Обсъждат охладителни кули вместо канал, с риск от по-високи разходи и забавяне.

Критично ниското ниво на река Дунав през август, което наложи спиране или намаляване на ядрени мощности в Унгария и Румъния и за кратко засегна и АЕЦ „Козлодуй“, е откроило необичаен технически проблем пред проекта за два нови реактора AP-1000 в българската централа. Това съобщава Медиапул. Според публикацията се търсят варианти за решение. Единият може да доведе до оскъпяване на строежа, а другият – до по-високи оперативни разходи при бъдещата експлоатация.

Охлаждането става ключов риск при нисък Дунав

Според Медиапул настоящият проект предвижда новите реактори да използват съществуващите охладителни канали на АЕЦ „Козлодуй“. Те са два и първоначално са проектирани да обслужват шест блока – четири ВВЕР-440, които са спрени и се извеждат от експлоатация, и двата работещи ВВЕР-1000.

Единият от каналите обаче е за основен ремонт и на практика не се използва. В рамките на инженеринговия договор с американската „Уестингхаус“ и „Хюндай“ подготвяният проект залага на пълна реконструкция и модернизация на неработещия канал. Предвижда се и спускане на помпите на бреговата му станция по-дълбоко.

Покрай кризата с нивото на Дунав, според Медиапул сред ангажираните с проекта има съмнения дали това решение е достатъчно надеждно.

Вариантът с охладителни кули: по-евтин строеж, по-скъпа експлоатация

По информация на Медиапул в „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ се разглежда и вариант за изграждане на охладителни кули за двата бъдещи блока. Запознати коментират, че това би струвало по-малко от ремонта на канала. Но поддръжката на реагентите в кулите след това би била значително по-скъпа.

Според същите коментари тези бъдещи разходи могат да променят дългосрочно себестойността на електроенергията от двата блока.

Медиапул отбелязва и още един ефект: включването на охладителни кули би променило досега разглеждания технически проект. Това означава преработване на параметрите му и допълнително забавяне на лицензирането и реализацията.

Срокове, анекс и „много технически неизвестни“

Според график, одобрен от парламента през 2023 г., седми блок е трябвало да влезе в експлоатация през 2034 г.. По данни на Медиапул вече неформално се говори за по-реалистичен срок 2038 г.

В началото на септември енергийният министър Ива Петрова е казала в ресорната парламентарна комисия, че има актуализиран финансов модел на проекта, нова пътна карта и графици. По думите ѝ те ще бъдат предложени за одобрение от Народното събрание, но министърът не е представила конкретни нови изчисления.

Медиапул съобщава още, че от април насам е блокирано одобряването на анекс към инженеринговия договор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ с консорциума между „Уестингхаус“ и „Хюндай“. Анексът цели удължаване с 14 месеца на работата по анализа на техническите и икономическите параметри, цената на двата AP-1000, стойността на произвежданата от тях електроенергия и графиците за изграждането.

Анексът е бил одобрен от старото ръководство на проектната компания, но е блокиран от „АЕЦ „Козлодуй“ и „Българския енергиен холдинг“, посочва Медиапул.

Според публикацията новото ръководство на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, назначено от Ива Петрова, след анализ е стигнало до извод, че анексът е необходим и цената му е прецизирана спрямо първоначалния инженерингов договор за 360 млн. долара. Обсъжда се и вариант вместо анекс да се подготви нов отделен контракт за новите дейности.

Медиапул обобщава, че около VII и VIII блок има много технически неизвестни за изчистване. По данни на изданието няма яснота и около финансирането, въпреки обещанията от американската и корейската експортни банки за по 8 млрд. долара заеми за участието на „Уестингхаус“ и „Хюндай“. Публикацията добавя и политическия фактор – вероятността темата за АЕЦ „Белене“ отново да бъде активирана, което може да промени ядрените планове в България.

Още новини в категория България