ЕИБ: 74% от българите губят покупателна способност от енергията

Проучване отчита повече ограничения за храна и здраве спрямо ЕС.

Близо три четвърти от българите (74%) заявяват, че поскъпването на енергийните ресурси през последните 12 месеца значително е намалило покупателната им способност. Половината (50%) казват, че са ограничили разходите си за храна или здравеопазване. Данните са от осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), получено от БТА.

По-високите цени притискат бюджетите повече от средното за ЕС

Според изследването 23% от анкетираните в България определят удара върху покупателната си способност като много силен. Делът е малко над средния за Европейския съюз, който е 20%.

Като цяло 74% от българите посочват значително влияние на по-високите цени върху финансите си. Средната стойност за ЕС е 60%.

За да се справят с поскъпването, 50% от анкетираните у нас са ограничили ежедневните разходи за храна или здравеопазване. За сравнение, средно в ЕС този дял е 38%. Още 26% са намалили разходите си за отопление. Допълнително 20% са се задлъжнили, потърсили са финансова подкрепа или са забавили плащането на сметките си за енергия.

Горивата променят навиците: по-малко пътувания и повече алтернативи

Повишаването на цените на горивата е променило начина, по който използват автомобилите си, при 56% от българите, показва проучването на ЕИБ.

От тях 26% са ограничили пътуванията за основни нужди, като пазаруване, посещение при лекар или административни задачи. Други 24% са се отказали от пътувания през почивните дни, ваканции или срещи със семейство и приятели.

Изследването отчита и промени в стила на шофиране и избора на транспорт. 16% шофират по-бавно, за да пестят гориво. 19% са заменили личния автомобил със споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед.

Енергиен преход с фокус върху по-достъпна енергия

Въпреки финансовия натиск 69% от българите смятат, че енергийният преход е спешно необходим за страната. Най-очакваната полза е по-стабилна или по-ниска цена на енергията – така отговарят 77% от участниците.

Следва намаляването на зависимостта от вноса на нефт и природен газ, посочено от 74%, и забавянето на изменението на климата, посочено от 66%.

ЕИБ отчита промяна спрямо 2022 г., когато в България най-често посочваната полза е била забавянето на климатичните промени. По данни от изследването, през 2026 г. цените на енергията са водещ приоритет у нас и в още седем държави от ЕС.

Попитани за последиците от забавяне на енергийния преход в Европа, 75% от българите посочват като риск дългосрочното повишаване на цените на енергията и разходите за живот. 73% посочват като риск по-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ.

По отношение на предпочитаните енергийни източници, 87% от българите смятат, че нисковъглеродната енергия трябва да бъде приоритет. Слънчевата енергия е посочена от 45%, а ядрената – от 42%. ЕИБ отбелязва, че подкрепата за ядрената енергия у нас е сред най-високите в ЕС, където средната стойност е 28%. Вятърната енергия е предпочетена от 23%.

По данни на ЕИБ 80% от българите смятат, че страната трябва да си сътрудничи по-тясно с останалите държави от ЕС, за да постигне енергийна независимост. Средната стойност за Съюза е 68%.

Вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора посочва, че българските домакинства са били засегнати най-тежко от високите цени на горивата и че посланието им е ясно – енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост. По думите му банката предоставя консултантска и техническа помощ по климатични проекти и подчертава нуждата от продължаване на финансирането чрез местни банки и партньори, така че България да произвежда собствена чиста енергия и да укрепи мрежите за пренос.

Според ЕИБ, през 2025 г. Групата на банката е осигурила 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България. Сред проектите е финансиране от 40 млн. евро за „Елдрайв Холдинг“ (Eldrive Holding) за изграждане на инфраструктура за зареждане на електромобили в региона, включително 1530 нови зарядни станции в България.

Климатичното изследване на ЕИБ е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. Обхванати са 23 000 души на възраст 16 и повече години в 27-те държави членки на ЕС, включително 1000 респонденти в България, като резултатите са претеглени според населението на всяка страна.

Още новини в категория България