Екипът на Магурата откри следи от IV хилядолетие пр. Хр.

Новите разкопки добавят средна бронзова епоха и поставят фокус върху рисунките.

Археологическите проучвания в пещерата Магурата през 2026 г. дават нови данни за обитаването ѝ през различни периоди, включително от началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Това съобщи научният ръководител на проучванията д-р Ваня Ставрева на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Видин.

Разкопките се провеждат ежегодно от 2023 г. с подкрепата на Община Белоградчик и Регионалния исторически музей – Видин. Една от основните цели на екипа е да изясни хронологията на човешкото присъствие в пещерата.

Нови данни за обитаване през средната бронзова епоха

Досега е било известно, че пещерата е обитавана през ранната бронзова и ранната желязна епоха. Според д-р Ставрева новите проучвания дават категорични данни за човешко присъствие и през средната бронзова епоха.

През този сезон екипът е установил и археологическа структура от ранната желязна епоха. По думите на Ставрева до момента от този период са били откривани предимно материали в изследваната част на пещерата, а не структури.

Тя подчерта, че научната стойност на работата е основно в натрупването на данни за хронологията на обитаване. Фокусът не е непременно върху единични впечатляващи находки.

Следи от началото на IV хилядолетие пр. Хр.

Археолозите са установили и по-ранен хоризонт на обитаване, датиран към началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. В него са разкрити археологически структури и са открити фрагментирани керамични материали.

Предстоят допълнителни лабораторни анализи, които според екипа трябва да помогнат за по-точно датиране.

Заместник-ръководителят на проучванията Николай Александров посочи, че сезонът е дал възможност да се планират следващите етапи. По думите му е важно да бъдат проучени и по-късните пластове, които досега не са били изследвани достатъчно подробно.

Рисунките, италианското партньорство и въпросът за съхранението

Археологът Емил Ванков отбеляза спецификата на работата в пещера. По думите му пластовете там са значително по-тънки – между 5 и 10 см, докато при разкопки на открито често са 15–25 см. Това изисква по-прецизна работа и натрупване на специализиран опит.

Кметът на Белоградчик Боян Минков заяви, че общината ще продължи да подкрепя проучванията, които според него са важни и за туризма. Той посочи, че до неотдавна пещерата е била посещавана от около 30 000–35 000 туристи годишно. Минков допълни, че е започнало сътрудничество с италиански специалисти по скално изкуство и подчерта нуждата от действия за придвижване на процедурата за включване на обекта в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Директорът на РИМ – Видин д-р Христина Кирилова посочи, че партньорството с италианския Център за праисторически изследвания „Камуно“ (CCSP) е важна стъпка за изучаването на скалните изображения. По думите ѝ центърът разполага с научен архив, свързан с работата на проф. Емануел Анати, който посещава Магурата през 1964 г. и публикува едни от първите научни изследвания на рисунките на чужд език.

Кирилова съобщи, че италианските специалисти са посетили пещерата отново тази година и са заснели документален филм за обекта и разкопките. Тя изрази надежда филмът да бъде показван на фестивали за скално изкуство и по-късно да стане достъпен и за българската публика.

По време на пресконференцията е бил поставен и въпросът за състоянието на скалните рисунки. Част от залата с изображенията е затворена за посетители заради риск от увреждане. В пещерата е установен и процес на развитие на микроорганизми, който се проучва.

Очаква се становище с препоръки от проф. д-р Здравко Каменаров от Националната художествена академия. Една от обсъжданите хипотези е, че процесът може да е свързан с промяна на осветлението в пещерата преди няколко години, но това предстои да бъде изяснено.

Археологическите проучвания в Магурата продължават с цел да се допълнят данните за историята на обитаване и да се уточнят отделните хронологични периоди.

Още новини в категория Новини от Враца