Изкуственият интелект засича 39% повече мозъчни аневризми

Проучване с 3856 скенера показва полза, но и повече фалшиви сигнали.

Изкуственият интелект може да помогне на рентгенолозите да откриват повече мозъчни аневризми при компютърно-томографска ангиография. Това показва ново проучване, цитирано от Medical News Today. Авторите подчертават, че технологията не замества лекарите. Според тях най-добрият резултат идва от комбиниране на силните страни на алгоритмите и клиничния опит.

Мозъчната аневризма е отслабено място в стената на кръвоносен съд. То може да се издуе. Много неразкъсани аневризми нямат симптоми. Често се откриват случайно. При разкъсване може да настъпи субарахноидален кръвоизлив. Това е животозастрашаващо състояние и изисква спешна помощ.

Компютърно-томографската ангиография позволява да се определи къде е аневризмата. Показва и нейния размер и форма. Дава информация и за връзката ѝ със съседните кръвоносни съдове.

Как е тестван алгоритъмът в реална клиника

В проспективното проучване са анализирани 3856 изследвания с компютърно-томографска ангиография. Те са извършени в здравната система Northwell Health в САЩ.

Екипът е оценил алгоритъма aiOS на компанията Aidoc. Според данните той е допуснат за употреба от американската Агенция по храните и лекарствата. Системата е разработена за откриване на вътречерепни аневризми.

Алгоритъмът е работил паралелно с обичайната клинична практика. Рентгенолозите обаче не са виждали неговите резултати при първоначалното разчитане. Подходът е описан като „режим сянка“. Целта е да се измери реалната ефективност на системата, без да влияе върху решенията на лекарите.

При над 96% от изследванията оценките на рентгенолозите и изкуствения интелект са съвпаднали.

Повече открити аневризми, но и повече фалшиви сигнали

Алгоритъмът е открил 55 действителни аневризми, които не са били посочени при първоначалния лекарски преглед. Това е относително увеличение от 39% спрямо случаите, установени само от рентгенолозите.

Изкуственият интелект е показал по-висока чувствителност. Тя е 84,6%, спрямо 71,8% при рентгенолозите. Това означава, че системата е откривала по-голяма част от реално съществуващите аневризми.

При положителните резултати обаче лекарите са били по-точни. Положителната прогнозна стойност при рентгенолозите е 92,7%. При алгоритъма тя е 78,2%.

От 101 находки, отчетени единствено от изкуствения интелект, 55 са потвърдени като аневризми. Останалите 46 са били фалшиво положителни сигнали. В същото време рентгенолозите са открили 30 действителни аневризми, които алгоритъмът е пропуснал.

Според изследователите това показва, че нито лекарите, нито технологията са безпогрешни. Данните подкрепят идея за допълване, а не за замяна.

Малки аневризми и различен ефект според отделението

Голяма част от допълнително откритите от изкуствения интелект аневризми са били малки. По данни от материала малките аневризми не винаги изискват незабавно лечение. Те обаче могат да са клинично значими. Рискът от разкъсване зависи не само от размера. Влияят и формата, местоположението и индивидуалните рискови фактори.

Проучването отчита разлики според мястото, където са изследвани пациентите. При хоспитализираните системата е открила 18 допълнителни аневризми при 7 фалшиви сигнала. Добри резултати са отчетени и в спешните отделения.

При амбулаторните пациенти ползата е по-ограничена. Там са установени 4 допълнителни аневризми. Фалшивите сигнали са били повече от действителните находки. Според учените разликата може да е свързана със сложността на случаите в болнична и спешна среда.

Какво не доказва проучването

Авторите подчертават, че алгоритмите трябва да се оценяват в реална клинична среда. Според тях системи с добри резултати в контролирани условия може да се представят различно при други пациенти, апаратура и работни процеси. Те настояват и за продължително наблюдение след въвеждане в практиката.

Изследването не доказва, че откриването на повече аневризми с помощта на изкуствен интелект води до по-малко разкъсвания, кръвоизливи или смъртни случаи. По данни от материала за такава полза са нужни допълнителни проучвания.

На този етап резултатите подкрепят използването на изкуствения интелект като допълнителен инструмент при анализа на образни изследвания. Окончателното разчитане и решенията за проследяване или лечение остават отговорност на лекарите.

Още новини в категория Светът