Катя Ивкова: МЗ слива администрации, РЗИ стават териториални дирекции

Министърът обеща оценка на качеството до 2027 г. и повече контрол.

Министерството на здравеопазването (МЗ) подготвя административна реформа, която цели да обедини звена с дублиращи се функции и да съкрати административния път. Това заяви пред БНР министърът на здравеопазването Катя Ивкова, като подчерта, че промените засягат администрацията на МЗ и второстепенните разпоредители към него.

Какво променя МЗ в администрацията и системите

По думите на Ивкова основната цел е да се обедини дублиращата администрация и да се уеднаквят правилата и информационните системи. Очакваният ефект е по-малко препращане между структури, по-малко забавяния и по-кратък административен път.

Министърът посочи, че така медицинските специалисти във второстепенните разпоредители към МЗ ще имат повече време за експертната си работа. Тя уточни, че тези структури са 97 и включват регионалните здравни инспекции (РЗИ), центровете за спешна медицинска помощ и други.

Ивкова подчерта, че РЗИ няма да бъдат закривани като структури. Предвижда се обаче те да не са самостоятелни юридически лица, а да съществуват като териториални дирекции към МЗ.

Детската болница: МЗ си връща контрола върху процеса

Катя Ивкова определи изграждането на Национална детска болница като изключителен приоритет за правителството. Тя заяви, че за 6-те години от създаването на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД не е отчетен напредък.

Според нея има терен, който е в застой, както и поръчка, която също не се движи. Министърът обясни, че затова МЗ е взело решение да си върне контрола върху процеса, за да може националният приоритет да бъде изпълнен.

Оценка на качеството и дебат за доплащането

Министърът съобщи, че ще бъде въведена система за оценка на качеството на медицинските грижи. По думите ѝ тя трябва да бъде внедрена до края на годината и да започне да работи от началото на 2027 г. Целта е на базата на обективни данни да могат да се предприемат корективни действия.

Ивкова уточни, че системата ще се развива с дигитални възможности. Пилотният старт вече е направен, но предстоят допълнителни разговори с Българския лекарски съюз (БЛС). Тя определи това като първа стъпка за контрол върху средствата за здравно осигуряване и за овластяване на пациентите.

Министърът заяви още, че през последните 26 години не е работено нито в посока измерване на качеството на медицинските грижи, нито за намаляване на доплащането. Тя добави, че в Националната здравноинформационна система (НЗИС) вече има заготовки за измерване на качеството.

Ивкова посочи, че доплащането от страна на пациента буди недоверие в цялата здравна система.

Политическият натиск и спорът за Протонния център

По повод поисканата ѝ оставка от „Продължаваме промяната“ министърът заяви, че това може да са похвати за дестабилизация. Тя припомни, че през септември 2023 г. Протонният център като инвестиция по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е бил изваден от правителството на акад. Николай Денков.

Ивкова обясни, че центърът е трябвало да предоставя по-прецизна терапия за онкоболни деца, както и за възрастни. Тя посочи, че мотивът за изваждането е бил, че проектът няма да може да се изпълни в периода 2023–2026 г. Според нея е поет ангажимент да се реализира с национално финансиране, а предвидените средства по ПВУ са били около 188 млн. лева.

На въпрос за твърдения в медии, че може да бъде сменена от премиера Румен Радев, Ивкова отговори, че няма да отговаря на медийни спекулации.

В заключение тя заяви, че в Бюджет 2027 трябва да има повишение на средствата за профилактика и превенция.

Още новини в категория България