Класация за бедността на Балканите: Видин и Сливен влизат сред най-засегнатите градове

Докато столиците в региона растат с инвестиции и технологии, редица градове затъват в обезлюдяване, ниски доходи и липса на работа. В България на фокус са Видин и Сливен

На фона на ускорения растеж на балканските столици, нова регионална класация насочва вниманието към другата реалност. Това са градове, които остават в периферията на инвестициите, с хронична безработица и демографски срив. В списъка се открояват и два български града.

София, Белград и Загреб се утвърдиха като икономически центрове. Те привличат бизнес, туризъм и технологични компании. Извън тези метрополии обаче се вижда дълбокото разделение в Югоизточна Европа. То се измерва в празни квартали, застаряващо население и ограничени перспективи за работа.

Българските градове в класацията: Видин и Сливен

Видин е сред градовете, които най-често се свързват с бедност и икономически трудности на Балканите. Той е част от район, определян като един от най-бедните в България и в Европейския съюз. Някога важен дунавски център, днес градът се сблъсква с демографски срив. Населението застарява, доходите остават ниски, а възможностите за работа са ограничени.

Инфраструктурата в региона се подобри, включително с връзката към Румъния през Дунав мост 2. Това улеснява транспорта и логистиката. Но ефектът върху местната икономика остава слаб. Възстановяването се движи бавно и не променя трайно картината.

Подобни проблеми се открояват и в Сливен. Там високата безработица и социалното неравенство продължават да са сред основните теми. Градът не успява да навакса темпото на по-динамичните икономически центрове в страната.

Бедността като регионален модел: Албания, Сърбия, Босна и Косово

Класацията поставя акцент и върху Албания. Кукъс често се посочва като един от най-бедните градове на Балканите. Той е в планински район, с ограничена индустрия и дългогодишна емиграция. Млади хора напускат към чужбина или към Тирана. Това допълнително отслабва местния пазар на труда.

По на север Шкодра също изостава спрямо крайбрежните и столичните райони. Туризмът започва да носи възможности. Но темпът на промяна е бавен.

В Сърбия икономическите щети от 90-те години продължават да се усещат. Лесковац, известен в миналото с текстилната си индустрия, преживява спад след войните и санкциите. Бор има медни ресурси, но дълго време остава с икономическа нестабилност и екологични проблеми.

В Босна и Херцеговина Зеница, град със силна индустриална история, е засегнат от войната и деиндустриализацията. В Косово Митровица остава разделен град. Това ограничава инвестициите и забавя развитието.

Има ли изход: инфраструктура, туризъм и европейско финансиране

В Северна Македония Тетово е в един от най-бедните региони на страната. Емиграцията там се превръща в трайна тенденция. В Румъния Васлуй често се дава като пример за трудностите в североизточната част на страната. Ниските доходи и липсата на работа тласкат хората към трудова миграция към Западна Европа.

Въпреки това, в тези градове има потенциал. Много от тях имат силна местна идентичност, култура и история. Европейските фондове, нови транспортни връзки, туризмът и отделни инвестиционни проекти могат да създадат шанс за промяна.

Контрастът между растящите столици и изоставащите регионални градове обаче остава остър. Това е едно от най-видимите икономически разделения на Балканите днес. И то продължава да определя живота на милиони хора.

Още новини в категория Новини от Враца