Кръстовден на 14 септември: пост, поверия и забрани

Вярванията свързват празника с вода за здраве и границата към есента.

На 14 септември се отбелязва Кръстовден. Според църковната традиция това е празникът Въздвижение на Светия кръст Господен. На тази дата се почита откриването на истинския кръст, на който според преданието е бил разпнат Исус Христос.

Покрай църковния празник през поколенията са се запазили и много народни вярвания и обичаи. Те са тясно свързани със символиката на кръста и с представите за прехода между сезоните.

Вода за здраве и защита според поверието

Едно от най-разпространените поверия за Кръстовден е свързано с водата, налята на този ден. В народната традиция се е вярвало, че тя има особена сила.

Хората са я пазели през цялата година. Използвали са я като лек при болести и уплаха. Според поверието измиването на лицето с такава вода на Кръстовден носи здраве и закрила от зло.

„Ден на големия кръст“ и знак за истинската есен

Кръстовден е познат и като Ден на големия кръст. В традиционните представи това е моментът, от който започва „истинската“ есен. Смятало се е, че природата постепенно се подготвя за зимата.

Вярвало се е, че на този ден земята „се кръсти“. Така празникът се възприемал като граница между лятото и студените месеци. Затова в миналото именно около Кръстовден са започвали есенните селскостопански дейности. Сред тях са оран, сеитба и прибиране на реколтата.

Съществуват и поверия за времето. Според тях каквото е времето на Кръстовден, такава ще бъде есента. Слънчев и ясен ден се е приемал като знак за топла и благодатна есен. Дъждът се е тълкувал като благословия за плодородие. А силният вятър е бил свързван с очаквания за тежка и студена зима.

Строг пост, забрани и обредна трапеза

На 14 септември църквата е установила строг пост, известен като кръстовденски пост. Според вярванията постът и искрената молитва в този ден носят здраве и душевно спокойствие. В традицията се е смятало и че постът тогава има особена сила за духовно пречистване.

Народната традиция включва и забрани. На Кръстовден не се е вършела тежка полска работа. Вярвало се е, че това носи нещастие. Особено забранено е било да се копае земята, за да не се „разсърди“ тя.

Вместо това хората са приготвяли обредни хлябове и са ги раздавали за здраве. Съществува и вярване, че жените не бива да берат плодове и зеленчуци на този ден. Причината според поверието е, че „кръстът ще ги изгори“ и реколтата няма да е добра. На трапезата са присъствали постни ястия, най-често зеленчукови супи, пълнени чушки или сарми без месо.

В традицията присъства и вярването, че в нощта срещу Кръстовден небето се отваря. Затова хората са се събирали на молитва, палели са свещи и са отправяли най-съкровените си желания. Вярвало се е, че искрена молитва за здраве или за рожба може да бъде чута.

От празника е неразделно и едно от най-почитаните места в България – Кръстова гора в Родопите. Според предание там е скрито парче от Христовия кръст. Мястото се смята за чудотворно. Вярвало се е, че който прекара нощта там в навечерието на празника, може да получи изцеление от тежки болести. По традиция всяка година хиляди поклонници се събират на Кръстова гора, за да потърсят утеха и божия закрила.

Още новини в категория България