Кръстьо Пишурка поставя „Многострадална Геновева“ и влиза в „Под игото“

Учителят от Лом е сред основателите на читалищата и ранния български театър.

Кръстьо Пишурка е сред най-видните български възрожденци. Според Actualno.com името му е свързано с началото на читалищното дело и с първите стъпки на българския театър. Той работи като учител, поет, преводач, драматург и театрален деец, а най-активният му обществен период е свързан с Лом.

Образование и умения, редки за времето

По данни на Actualno.com образованието на Пишурка за епохата е изключително добро. Той учи при врачанския учител Константин Огнянович. Следва в Софийското елино-греко-славяно-българско училище. Продължава в гръцкото училище в Пловдив. Завършва престижната гръцка гимназия в Куручешме край Цариград.

Пишурка владее гръцки, руски, сръбски, френски и немски език, посочва медията. Освен това свири много добре на цигулка, тамбура и флейта. Има и отлични гласови данни.

Учителят, който променя училището във Враца

През 1847 г. Пишурка се завръща във Враца и става учител във Възнесенското училище, пише Actualno.com. Там въвежда новаторски методи. Разделя учениците по класове. Провежда и първите публични годишни изпити.

Тези промени срещат съпротивата на гръцкия владика Агапий, според изданието. Той вижда в дейността на Пишурка заплаха за гръцкото влияние. По тази линия се стига до принуда Пишурка да напусне Враца.

След прогонването си Пишурка приема покана да стане учител в Лом. Именно там, по данни на Actualno.com, разгръща най-значимата си обществена дейност.

Читалището в Лом и първите театрални представления

Actualno.com посочва, че още през 1848 г. (а според други изследователи окончателното оформяне е през 1856 г.) Пишурка отделя училищна стая. Подрежда собствената си библиотека. Поставя и надпис ЧИТАЛИЩЕ. Така, според медията, се поставя началото на организираното читалищно дело в България. Разликата в датите идва от това дали се приема началото на библиотеката или официалното оформяне на читалището.

Като театрален деец Пишурка е сред първите организатори на представления на български език, пише Actualno.com. На 12 декември 1856 г. в Лом той поставя преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“. Изданието я определя като едно от първите театрални представления в България.

Actualno.com уточнява, че това е немска драма по средновековна легенда. По време на Възраждането тя става популярна в българските земи. Пишурка сам превежда текста. Режисира постановката. Обучава актьорите. Организира и сцената.

Медията припомня и литературната следа на пиесата. Иван Вазов включва „Многострадална Геновева“ в романа си „Под игото“. В главата „Представлението“ Вазов описва как жителите на Бяла черква играят пиесата. Описва и реакцията на публиката.

По-късно Пишурка започва подготовката на пиесата „Велизарий“, но османските власти я приемат като политически опасна. Според Actualno.com той е арестуван. Това временно прекъсва театралната му дейност.

Поет, преводач и автор на учебници

Actualno.com посочва, че Пишурка е автор на множество стихотворения. Те са публикувани още през 1849–1850 г. в „Цариградски вестник“.

Наред с това той превежда произведения от гръцки и други езици. Според медията ги приспособява към българската действителност.

Сред по-известните му книги Actualno.com откроява „Момина китка или книга за секого“ (Виена, 1870), „Буквар за изучаване на българския язик за дятцата“ (1871) и превода „Рахилин плач“ (Белград, 1872).

Семейство и последни години

В Лом Кръстьо Пишурка се жени за учителката Ангелина Първанова, пише Actualno.com. Те имат пет деца: Александър, Виктория, Стефан, Марийка (починала като дете) и Грозданка.

Кръстьо Пишурка умира на 6 януари 1875 г. в Лом. Според Actualno.com погребението му се превръща в голямо обществено събитие. Съвременници твърдят, че е изпратен от жители на всички народности в града. Това, по оценката в материала, показва авторитета, с който се е ползвал.

Още новини в категория България