Разследване за 5,596 млн. лв. заеми, превърнати в капитал, прехвърлянето на „Арда Инвест“, финансирането на клуба и 27 000 куб. м индустриални отпадъчни води, транспортирани годишно до София

Две истории, които на пръв поглед нямат нищо общо

Едната история започва с футболен клуб.

Другата — с отпадъчни води.

Но и двете водят към една и съща бизнес фамилия — Дурмушеви.

В центъра на първата история е ПФК „Арда“ и един въпрос, който все още няма пълен публичен отговор:

Как дълг от 5,808 млн. лв. се превръща в собственост и как след това контролът върху клуба преминава към структурата на Дурмушеви?

Втората следа води към „ИК Наталия“ — дружество, което според публичните регистри е собственост на Рамадан, Мелят и Яшар Дурмушеви и развива дейност в търговията с химични вещества и продукти.

Около предприятието има и сериозен екологичен въпрос.

Не защото официалните данни позволяват да бъде наречено категорично „един от най-големите замърсители“, а защото документите показват нещо конкретно: производството генерира значителни количества отпадъчни води, част от които се транспортират със специализирани автомобили от Кърджали до София.

И именно там започва по-широкият въпрос за бизнеса, парите и отчетността около Дурмушеви.

5,596 млн. лв. към „Арда“ — преди Дурмушеви

Преди семейството Дурмушеви да поеме контрола върху „Арда“, клубът вече е бил финансиран с милиони.

Кредитор е „Кристална вода“ АД, ЕИК 200133700.

На 1 юли 2019 г. е сключен договор за заем, след който са подписани още 19 допълнителни споразумения.

Средствата са предоставяни на множество траншове.

В регистърната документация са описани:

• 400 000 лв. по първия договор;

• още 400 000 лв. през август 2019 г.;

• 400 000 лв. през септември;

• 400 000 лв. през октомври;

• 400 000 лв. през ноември;

• 400 000 лв. през декември;

• 400 000 лв. през януари 2020 г.;

• 150 000 лв. през февруари;

• 400 000 лв. през март;

• 400 000 лв. през април;

• 307 000 лв. през май;

• 103 000 лв. през юни;

• 103 000 лв. през юли;

• следват още 281 000, 196 000, 192 000, 204 000, 257 000 и 203 000 лв. през 2021 г.

Общата главница достига:

5 596 100 лв.

Към нея са начислени:

211 900 лв. лихви.

Общото вземане достига:

5 808 000 лв.

Това не е журналистическа оценка, а сума, описана в регистърната документация за последвалата непарична вноска в капитала на „Арда“.

Как един дълг се превръща в собственост?

Това е един от ключовите въпроси в цялата история.

На 23 август 2021 г. Общото събрание на „Арда“ решава вземането на „Кристална вода“ да бъде внесено като непарична вноска в капитала.

С други думи, клубът вече не дължи тези средства на кредитора като обикновен заем.

Дългът е превърнат в капитал.

„Кристална вода“ получава:

5808 акции по 1000 лв.

или общо:

5 808 000 лв. капитал.

Непаричната вноска е оценена от вещи лица в рамките на процедурата пред Търговския регистър.

Но именно тук трябва да бъде поставен въпросът:

Как точно един дълг се превръща в собственост?

И още:

Кой е кредиторът?

Защо вместо връщане на средствата се избира капитализация на вземането?

Как е определена стойността на акциите?

Каква е икономическата цена на придобития контрол?

И как впоследствие този пакет стига до „Арда Инвест“?

Самата капитализация е законова корпоративна операция.

Но при сума от 5,808 млн. лв. това вече не е просто счетоводна подробност.

Това е операция, която променя собствеността върху футболния клуб.

От „Кристална вода“ до „Арда Инвест“

Днес корпоративната картина е различна.

„Арда Инвест“ държи 99,49% от ПФК „Арда“.

Ана Боянова Дурмушева е посочена като действителен собственик.

Но самата „Арда Инвест“ не започва като милионна компания.

Дружеството е създадено с капитал от:

1000 лв.

Първоначално е свързано с Ахмед Моллахасан.

След това настъпва промяна.

На 20 октомври 2023 г. Ана Дурмушева става собственик на „Арда Инвест“.

Така днешната корпоративна конструкция изглежда така:

Ана Дурмушева

↓

„Арда Инвест“

↓

99,49% от ПФК „Арда“

И тук идва следващият фундаментален въпрос:

Какво точно е платено, за да бъде придобит този контрол?

Номиналният капитал на „Арда“ не означава автоматично, че купувачът е платил същата сума.

Възможни са различни законови механизми — продажба на друга цена, прихващане, поемане на задължения, заем или комбинация от операции.

Но без договора и счетоводната следа обществото не може да види пълния икономически механизъм на придобиването.

Яшар Дурмушев и финансирането на клуба

Тук идва публичното свидетелство на Ахмед Моллахасан.

През 2023 г., когато обявява излизането си от „Арда“, Моллахасан посочва, че Яшар Дурмушев е поел изцяло финансирането на отбора.

Още през юли същата година той говори, че по-голямата част от издръжката на клуба вече е поета от Дурмушев.

Това е важно свидетелство.

Но остава другият въпрос:

В каква счетоводна форма са предоставяни тези средства?

Като заем?

Като спонсорство?

Като авансово финансиране?

Чрез „ИК Наталия“?

Чрез „ЯД-Ойл“?

Лично от Яшар Дурмушев?

Или чрез комбинация от различни операции?

Именно тук счетоводните документи трябва да дадат отговора.

„ИК Наталия“ — реален бизнес, но и въпроси за отчетността

„ИК Наталия“ не е дружество без дейност.

Публичните регистри го показват като действаща компания, работеща с химични вещества и продукти.

Собствеността е разпределена между:

Рамадан Яшаров Дурмушев — 33,33%

Мелят Сюлейманова Дурмушева — 33,33%

Яшар Рамаданов Дурмушев — 33,33%.

Управители са Яшар и Рамадан Дурмушеви.

Финансовата история показва сериозен ръст.

Според публично агрегирани отчетни данни приходите са:

9,373 млн. лв. през 2019 г.

10,579 млн. лв. през 2020 г.

След това бизнесът продължава да се разраства.

И именно защото става дума за реален индустриален бизнес с милиони левове оборот, въпросът за произхода и движението на капитала става още по-важен.

Ако между този бизнес и футбола има финансови отношения, те би трябвало да могат да бъдат проследени в договорите и счетоводните записи.

27 000 кубика отпадъчни води годишно до София

Тук финансовата история се среща с екологичната.

Veolia публикува специален казус за „ИК Наталия“.

Според него при преработката на соапщок предприятието генерира значителни количества отпадъчни води.

Посоченото количество е:

27 000 м³ отпадъчни води годишно

или приблизително 27 милиона литра.

Но има и друг показател:

820 тона ХПК годишно

ХПК — химичната потребност от кислород — е показател за органичното замърсяващо натоварване.

Veolia описва отпадъчните води като силно замърсени по показатели като pH, ХПК, сулфати и суспендирани вещества.

След разширяване на производството собствената пречиствателна станция на предприятието се оказва недостатъчна.

Решението е отпадъчните води да бъдат транспортирани със специализирани транспортни средства:

от Кърджали до София.

След това те се приемат в ПСОВ „Кубратово“.

Veolia посочва, че станцията има необходимия капацитет да приеме и пречисти тези количества.

Кой контролира тези 27 000 кубика?

И тук възникват редица напълно проверими въпроси.

Как се измерва всяка цистерна?

Кой удостоверява количеството?

Кой удостоверява съдържанието?

Кой плаща транспорта?

Как се осчетоводяват тези услуги?

Как се сравнява произведеното количество с отчетеното количество отпадъчни води?

И най-важното:

Има ли независим контрол дали отчетените количества съответстват на реално произведените и транспортирани отпадъчни води?

Това вече не е само екологичен въпрос.

Това е и въпрос на счетоводна и данъчна отчетност.

Какво показват държавните проверки?

Тук фактите трябва да бъдат разграничени внимателно.

През 2024 г., след сигнал за измряла риба в язовир „Студен кладенец“, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ извършва проверка.

Проверено е и предприятието на „ИК Наталия“.

Официалният документ установява, че отпадъчните води от производството се транспортират до ПСОВ в София и че заустването в градската ПСОВ на Кърджали е преустановено.

Същият документ обаче посочва, че при проверката не е установен нерегламентиран точков източник на замърсяване в язовира.

Според анализа най-вероятната причина за измирането на рибата е кислороден дефицит в комбинация с висока температура, високо pH и развитие на фитопланктон.

Следователно от този случай не може да се направи заключение, че „ИК Наталия“ е причинила измирането на рибата.

Остава обаче фактът, че предприятието е било проверявано в контекста на екологичен сигнал и че производството генерира отпадъчни води със значително замърсяващо натоварване.

Какво казва Дурмушев?

Яшар Дурмушев публично отхвърля твърденията, че отпадъчните води от предприятието са причина за измирането на рибата в язовир „Студен кладенец“.

Пред БНР той заявява, че отпадните води от предприятието не са причина за измирането на рибата.

В местни медии е цитиран и с позицията, че водите се транспортират и неутрализират извън област Кърджали.

Това е позицията на Дурмушев и тя трябва да бъде част от всеки коректен журналистически материал.

Но остава въпросът за отчетността.

Финансовата и екологичната следа се пресичат

От едната страна стои компания с милиони левове оборот и сложна индустриална дейност.

От другата е футболен клуб, в чиято история се появяват милиони под формата на заеми, капитализация, търговски заеми и други приходи.

Между двете истории все още стои една съществена празнина:

Не е публично показан пълният финансов мост между семейния бизнес и футбола.

Няма публичен документ, който да доказва, че „ИК Наталия“ е дала конкретна сума на „Арда“.

Няма и доказан публичен документ, че „ЯД-Ойл“ е финансирала клуба.

Но има публично свидетелство от Моллахасан, че Яшар Дурмушев е поел издръжката на отбора.

И има отчетени от клуба търговски заеми, чийто конкретен кредитор не е ясно идентифициран в публикуваната обобщена информация.

Не трябва ли НАП да провери?

Тук вече въпросът може да бъде зададен директно към приходната администрация:

Не трябва ли НАП да се самосезира и да провери финансовите отношения между свързаните лица и дружества около „ИК Наталия“, „Арда Инвест“ и ПФК „Арда“?

Не като предварително обвинение.

А като нормална проверка на многомилионни отношения между свързани лица.

Има ли заеми между свързани дружества?

Има ли прихващания?

Има ли безвъзмездно финансиране?

Има ли спонсорски договори?

Има ли плащания от дружества, които формално не са собственик на клуба?

Съответстват ли счетоводните записи на банковите движения?

Има ли сделки между свързани лица при условия, различни от пазарните?

Има ли основания за данъчни корекции, ако при проверка бъдат установени несъответствия?

Тези въпроси не означават, че вече е доказано нарушение.

Те означават, че при наличието на многомилионни финансови отношения и множество свързани лица една проверка би била напълно в рамките на нормалните контролни функции на приходната администрация.

А кой проверява 27-те милиона литра?

Втората линия също позволява конкретни въпроси към държавните институции.

Ако предприятието отчита около 27 000 м³ отпадъчни води годишно, транспортирани до София, има ли контрол върху:

• количеството произведени отпадъчни води;

• количеството, реално натоварено в цистерните;

• броя курсове;

• маршрутите;

• приемането в ПСОВ;

• фактурираните количества;

• транспортните разходи;

• лабораторните анализи;

• съответствието между производствения обем и отпадъчните води?

Всичко това е проверимо.

Ако цифрите съвпадат — това е отговор.

Ако има разминаване — тогава въпросът вече може да има не само екологично, но и счетоводно и данъчно измерение.

Една бизнес фамилия, две истории и много въпроси

Финансовата история на „Арда“ започва с:

5,596 млн. лв. заеми.

Дългът се превръща в:

5,808 млн. лв. вземане.

Вземането се превръща в:

капитал.

Капиталът се превръща в:

акции.

Акциите попадат в структурата на:

„Арда Инвест“.

„Арда Инвест“ преминава към:

Ана Дурмушева.

А според публичното свидетелство на Моллахасан:

Яшар Дурмушев поема издръжката на клуба.

Паралелно с това семейната „ИК Наталия“ развива индустриален бизнес с милиони левове оборот и огромни количества отпадъчни води.

Veolia посочва:

27 000 м³ отпадъчни води годишно

и

820 тона ХПК годишно.

Официалните проверки не доказват, че „ИК Наталия“ е причинила измирането на рибата в „Студен кладенец“.

Но показват, че предприятието е било проверявано в контекста на екологичен сигнал и че отпадъчните му води се транспортират до София.

И така стигаме до двата въпроса, които все още чакат документален отговор:

Как точно дългът към „Кристална вода“ се превърна в собственост върху „Арда“?

И:

Как се проследява движението на милионите и на десетките хиляди кубически метри индустриални отпадъчни води в бизнеса около Дурмушеви?

Докато тези въпроси не получат отговор чрез договори, банкови движения, счетоводни регистри, транспортни документи и контролни протоколи, историята остава недовършена.

Но едно е безспорно:

зад ПФК „Арда“ стои многомилионна корпоративна история, а зад индустриалния бизнес на фамилията — значителен поток от отпадъчни води.

И двете линии заслужават еднакво строг контрол.

Не защото предварително е доказано нарушение.

А защото, когато става дума за милиони левове, свързани лица и десетки хиляди кубически метри индустриални отпадъчни води, общественият интерес към пълната отчетност е напълно основателен.

Още новини в категория Новини от Враца