Монтана остана с един часовникар от 14

64-годишният Дамян Петров държи занаята жив на общинския пазар.

Монтана вече има само един часовникар. Това е 64-годишният Дамян Петров, който работи в малка дървена барака на общинския пазар в града. Според разказа му, когато е започнал през 1978 г., в Монтана е имало 14 часовникари, а днес е останал само той.

От „вълшебното ателие“ до смяна на батерии

Часовникарските ателиета в Северозапада затварят едно по едно, на фона на масовото купуване на евтини вещи и бързата подмяна вместо ремонт. В работата на останалите майстори все по-често влизат услуги като смяна на батерии на кварцови часовници и скъсяване на верижки, вместо ремонт на механични будилници и автоматични часовници.

Дамян Петров обаче казва, че занаята има бъдеще. Според него, докато има хора, ще има часовници и нужда от часовникари. Той продължава да работи в малкото си ателие, което е скрито между сергии с дрехи. Мястото е толкова тясно, че вътре може да влиза само по един клиент.

Труден занаят и работа, която понякога отнема дни

Дамян Петров обяснява, че часовникарството не е лесна работа. Според него препаратът за почистване на часовниковите части е токсичен. Самото промиване на един часовник понякога отнема пет дни. Той посочва, че всяко колелце и дребна част трябва да са идеално чисти, за да работи механизмът.

Майсторът разказва, че е започнал още на 10 години, когато за пръв път отваря часовник. Като дете е имал здравословни проблеми с костите и ставите и след операции на краката родителите му го изпращат да учи в специализирано училище в Котел. Там децата са обучавани на занаят.

Посочва се, че това е било основно санаториално училище „Дичо Петров“ в Котел, свързано с местния санаториум, основан през 1953 г. като детски санаториум за костно-ставна туберкулоза. Училището е затворено през втората половина на 90-те години.

Обущарите също намаляват: Монтана е с четирима

Паралелно с часовникарството намалява и броят на обущарите. В материала се посочва, че ако преди около 40 години в Монтана обущарите вероятно са били 40, днес са четирима.

Причините се свързват с масовите евтини лепени обувки, които не подлежат на сериозен ремонт. Описано е, че голяма част от работата на обущарите вече е свързана с по-дребни услуги като лепене на токчета, смяна на ципове на чанти и подмяна на стелки.

Материалът поставя акцент и върху липсата на приемственост. Посочва се, че професионалните гимназии са закрили паралелки за традиционни занаяти и че младите хора по-често се насочват към ИТ сектора, дигиталния маркетинг и услугите. Според текста, именно липсата на нови чираци е най-големият проблем за изчезващите професии.

В края се отбелязва, че във Враца се открива само един часовникар с ателие в центъра на града, а във Видин няма нито един. За обущарските ателиета се посочва, че във Видин са четири, а във Враца има няколко, основно в центъра. За Монтана също се посочват четири популярни обущарници в различни части на града.

Още новини в категория Новини от Враца