Проект на ТПП-Враца изведе пътна карта за кафявите зони

Община Враца получи инвестиционен профил и модел за реиндустриализация.

Транснационална пътна карта за зелените зони и инвестиционен профил на Община Враца са сред резултатите от проекта Индустриализация на кафявите площи – по-добра, отколкото концепцията за зелените зони. Проектът се изпълнява от Търговско-промишлена палата – Враца (ТПП-Враца) по програмата Interreg Danube Region, съобщи на финална конференция Веселин Цветков, експерт към палатата.

Кои са партньорите и каква е целта на проекта

ТПП-Враца е партньор в инициативата заедно с още 14 организации от седем държави, посочи Цветков. Водещ партньор по проекта е Търговско-промишлена палата на Словения.

Според представената информация целта е да се подобри институционалният капацитет на публичните власти и заинтересованите страни в Дунавския регион. Проектът цели и да намали социално-икономическата и административна фрагментация в процесите на пространствена, икономическа и екологична трансформация. Това трябва да се постигне чрез демонстрации на реиндустриализирани кафяви зони.

Какво представляват кафявите зони

Кафявите зони са изоставени и вече неизползвани индустриални терени в населените места. По думите на Цветков повторното им застрояване или използване често е усложнено от реално или потенциално екологично замърсяване.

Пилотният обект във Враца и примери от региона

Цветков представи различните пилотни локации на партньорите. В Община Враца пилотният обект е Центърът за енергийно развитие и нови науки (ЦЕРНН). Общината иска да го създаде на мястото на пустеещия Студентски град.

Сред другите примери, дадени по време на конференцията, са бивш завод за желязо в Зеница (Босна и Херцеговина), бивш индустриален обект Мочиур-Тряй-Валя Жеровия в Решица (Румъния), бивш стоманодобивен завод Железара в Черна гора и други.

Цветков посочи, че възстановяването на съществуващи кафяви зони може да намали натиска върху биоразнообразието. Според него това ограничава нуждата от изграждане на нови индустриални зони в райони, които не са били засегнати от икономически дейности. Така, по думите му, се избягва използването на нови зелени пространства и последваща загуба на биоразнообразие. Той добави, че съживяването на изоставени райони чрез реиндустриализация може да даде на местните общности възможност да привлекат нови инвестиции и работни места.

Още новини в категория Новини от Враца