Ще позволи ли Бойко Борисов някой в неговата орбита да има по-висок рейтинг от неговия?

Големият шлем на Бургас и сянката на Банкя

Когато в кулоарите на властта и в прашните зали на партийните централи се решава коя фигура на коя дъска да бъде преместена, обикновено се гледа послушанието, а не резултатът. Само че има дни, в които математиката на свършената работа е толкова безпощадна, че дори политическите инженерни ателиета в София са длъжни да замълчат.

Новината, че „Евровизия 2027“ отива в Бургас, а не в столицата, не е просто битка за един концерт, за няколко хиляди хотела и един тюркоазен килим край морето. Това е безкомпромисна, официално подпечатана оценка от Женева и БНТ за това кой в тази държава умее да гради и да организира, и кой е свикнал да живее с идеята, че властта му се полага по подразбиране.

Докато софийският кметски кабинет се опитваше да разчете сложните международни критерии през очите на политическото съперничество, Димитър Николов направи това, което умее най-добре — тиха, но хирургически прецизна логистика. Той не влезе в сблъсък, а в работа. И спечели.

Тази победа обаче е нещо много повече от общински триумф. Тя е перфектният, мечтаният изстрел от катапулт за кандидат-президентската надпревара.

Ако десницата — в целия си разпокъсан, суетен и вечно търсещ своето лице спектър — има нужда от реален, тежък и неспорим претендент срещу Илияна Йотова, то този човек вече има име и визитка. Николов притежава онова, което на Дондуков и в триъгълника на властта най-много мразят: прагматичен авторитет, който не се храни от скандали, а от видими резултати. Той е десен политик от старата, солидна школа, който може да говори еднакво добре и с брюкселските бюрократи, и с обикновения човек на крайбрежната алея. И най-важното — рейтингът му не е изграден върху медийни фойерверки, а върху реална подкрепа, преизбирана отново и отново.

И тук идва Големият български въпрос. Въпросът, който обикновено спира всеки български успех на крачка от пълната му реализация:

Ще позволи ли Бойко Борисов някой в неговата орбита да има по-висок рейтинг от неговия?

Собственикът на ГЕРБ никога не е обичал сянката му да бъде засенчвана. В неговия патриархален политически модел има място само за един водач, а всички останали са просто изпълнители на волята от Банкя. Николов обаче отдавна надрасна модела на „послушния кмет“. Неговият рейтинг е негов собствен, а не прелята лидерска любов. А в българската политика няма нищо по-опасно за един лидер от подчинен, когото хората харесват повече от самия него.

Дали Борисов ще има политическата зрялост да надскочи собственото си его и да заложи на единствения сигурен победител за Дондуков 2? Или страхът от чуждия възход отново ще изпрати на терена кандидат, предназначен просто да отбие номера?

Историята показва, че партийните лидери рядко обичат силните си играчи. Но този път залогът е твърде голям. Защото Бургас показа, че България може да бъде модерен, организиран и европейски, когато начело стои човек, който знае какво прави. А ако тази енергия се пренесе от морския бряг към столичния булевард „Дондуков“, може би за първи път от много години насам ще видим президентска кампания, в която опитът и държавническото поведение ще победят евтиния популизъм.

Възможно е. Стига страхът от чуждия успех да не надделее над разума.

Източник: sik.bg

Автор: Надя Мързева

Още новини в категория България