СКАНДАЛНА НОМИНАЦИЯ! Тетяна Станева, която заяви: „Юда за 30 сребърника! Това е България“ е номинирана за „Българка на годината“

Изборът на номинация за „Българка на годината – Св. Злата Мъгленска 2025“ разбуни духовете. Причината е проста: собствените публични думи на Тетяна Станева поставят под сериозно съмнение дали тя изобщо трябва да бъде представяна като пример за българка, достойна за подобно отличие

Изпълнителната агенция за българите в чужбина представя Станева като обществен и културен деятел, журналист, режисьор и продуцент, работеща за съхраняването и популяризирането на българската култура сред бесарабските българи в Украйна.

Професионалните ѝ занимания обаче не могат да заличат написаното от самата нея в социалните мрежи.

И именно тези думи повдигат въпроса:

Как жена, която публично заявява, че единствената ѝ родина е Украйна и че България я е предала, може да бъде номинирана за „Българка на годината“?

„Една родина имам само. Украйна!“

На 15 юни 2025 г. Станева публикува категорично послание:

„Една родина имам само. Украйна!“

След това пише:

„Моята България ме предаде.“

И продължава:

„Не искам нищо повече да правя за България. Не искам да стъпвам повече там.“

Това са думи, които трудно могат да бъдат възприети по друг начин освен като дълбоко обидно и унизително отношение към България.

Особено показателно е противопоставянето между двете държави: Украйна е определена като единствена родина, докато България е представена като родина, която я е „предала“.

Но това не е всичко.

В същата публикация Станева говори за „тази битка“ и заявява:

„Ние загубихме битката за нашата България.“

След което нарича хората, които според нея подкрепят „руския мир“, „изроди“ и им пожелава да изпитат на гърба си това, което тя определя като „руски мир“.

Така към обидата към България се добавя и крайно агресивно отношение към българи, които не споделят нейните политически възгледи.

България като „Юда за 30 сребърника“

Още по-фрапираща е публикацията от 20 април.

Станева започва с:

„Ебати шизофренията!!!“

След това атакува позициите на хора в България, които настояват за възстановяване на икономическото сътрудничество с Русия.

Но най-същественото в случая е самото отношение към България, която е поставена в унизителната роля на Юда, продал Христос за 30 сребърника.

Това е изключително тежка квалификация за държава, чието културно и национално наследство се твърди, че кандидатката защитава.

Как е възможно човек да бъде представян като защитник на българската идентичност, а в същото време да представя България като държава, която се продава за „30 сребърника“?

„Не си отварям устата, не уча българите“

В друга своя публикация Станева пише:

„Измих си устата, подухах, изплюх си хапчетата, ‘махнах се от тука’, ‘стой си там’, и без това живея в Украйна, не е тежко.“

След това заявява:

„Не си отварям устата, не уча българите, как да живеят, не говоря на този развален български.“

И завършва:

„Мълча си. Седя си в Украйна и си я гледам.“

Трудно е да си представим по-голямо противоречие с публичния образ на човек, представян пред българското общество като носител на българската култура и идентичност.

А през април 2026 г. – „няма да ходя в България“

През април 2026 г. Станева отново публикува остри думи по адрес на България и заявява, че няма да ходи повече в България.

Това вече изглежда не като единична емоционална реакция, а като последователно публично демонстриране на отхвърляне на България.

И тук идва най-големият парадокс.

От една страна, пред българската държавна институция тя е представена като човек, който посвещава професионалния си път на българската култура.

От друга страна, в собствените си публични публикации тя заявява:

„Една родина имам само. Украйна!“

„Моята България ме предаде.“

„Не искам нищо повече да правя за България.“

„Не искам да стъпвам повече там.“

Нарича несъгласните с нея „изроди“.

А България е поставена в унизителното сравнение с Юда за 30 сребърника.

Това ли е „българското национално достойнство“?

Тук въпросът вече не е политически.

Официалните критерии на наградата „Българка на годината – Св. Злата Мъгленска“ включват принос към българското национално самосъзнание, българската културна идентичност и националното достойнство. Официалният регламент на наградата

Затова въпросът към Изпълнителната агенция за българите в чужбина е съвсем конкретен:

Как публичното заявяване „Една родина имам само. Украйна!“ се съвместява с българското национално самосъзнание?

Как твърдението „Моята България ме предаде“ се съвместява с националното достойнство?

Как обявяването на несъгласните за „изроди“ съответства на ролята на човек, който трябва да бъде пример за българската общност?

И най-вече:

Как жена, която заявява, че не иска повече да прави нищо за България и не иска да стъпва повече в страната, се оказва номинирана за „Българка на годината“?

Номинация, която заслужава обяснение

Не е възможно едновременно да отричаш България като своя родина и да претендираш да бъдеш символ на българската идентичност, без обществото да зададе въпроса за това противоречие.

И точно затова номинацията ѝ е скандална.

Не заради това, че е от Украйна.

Не заради това, че има политическа позиция.

А заради собствените ѝ думи за България и българите.

Ако критериите за „Българка на годината“ са сериозни, те би трябвало да важат еднакво за всички кандидати.

Защото човек, който публично казва „Една родина имам само. Украйна!“, трудно може да бъде убедително представян пред българската публика като „Българка на годината“.

И преди да бъде даден вотът за „Любима българка на публиката“, българите имат право да знаят не само официалната биография на кандидатката, но и какво самата тя е написала за България.

Ивайло Иванов

Още новини в категория България