(СНИМКИ) Небето над Иран се превърна в разузнавателна лаборатория

Новите ирански мобилни системи за ПВО и електронна война поставят под риск едни от най-ценните американски и израелски дронове

Техеран показа MQ-9 Reaper, Hermes 900 и Hermes 450, както и оборудване от американски F-15. Пленените платформи могат да дадат на Иран ценна информация за сензори, комуникации и електронна защита, докато страната развива все по-мобилна и многослойна система за противовъздушна отбрана.

Иран представи нови доказателства за действията на своите системи за противовъздушна отбрана по време на войната със САЩ и Израел. На 14 август държавната телевизия IRIB показа кадри от подземна база на Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР), където са изложени американски и израелски безпилотни летателни апарати, както и техническо оборудване, за което Иран твърди, че е свързано с американски MQ-9 Reaper и изтребител F-15.

Сред показаните платформи са MQ-9 Reaper, Hermes 900 и Hermes 450. Кадрите са част от по-широката иранска кампания да демонстрира, че въпреки мащабните въздушни удари срещу страната, част от местната система за ПВО е оцеляла и продължава да представлява заплаха за американски и израелски летателни средства.

Важно е обаче да се прави разлика между иранските официални твърдения и независимо потвърдените загуби. Част от числата и техническите обстоятелства около отделните прихващания не могат да бъдат проверени независимо.

Иран твърди, че е запазил основата на производството

Според офицер от КСИР, цитиран от Press TV, мерки, предприети преди началото на войната, са позволили над 85% от производствената инфраструктура за системите за противовъздушна отбрана, произвеждани от Организацията за самодостатъчност на аерокосмическите сили, да бъде запазена.

Твърдението трябва да се разглежда в контекста на значителните поражения, нанесени на иранската военна промишленост. Американски оценки, цитирани от The Washington Institute, сочат сериозни щети върху иранската дронова индустриална база, докато американското военно командване по-късно заявява, че голяма част от иранската индустриална инфраструктура за ракети, дронове и военноморски системи е била повредена или унищожена. Тези оценки се различават по методология и не бива да се приемат като директно сравними показатели.

Тъкмо затова способността на Иран да разпръсква производството, да използва подземни съоръжения и да поддържа мобилни системи за ПВО се оказва ключова за оцеляването на военната му инфраструктура.

Най-ценният трофей: непокътнат Hermes 900

Още по-значим е случаят с израелски Hermes 900, за който КСИР заяви през март, че е бил прихванат и завладян практически непокътнат.

Според иранската версия дронът е бил въоръжен и е изпълнявал мисия, когато нова иранска система за противовъздушна отбрана го е открила, подложила е комуникациите му на електронно въздействие и е поела контрол над платформата, преди тя да успее да извърши удара. Твърдението е публикувано от Defence Security Asia, като към него няма пълна независима техническа проверка.

Ако описанието е точно, значението на подобна операция е много по-голямо от обикновеното сваляне на БПЛА.

При унищожен дрон защитникът получава ограничено количество разузнавателна информация от останките. При пленена и сравнително непокътната машина специалистите могат да получат достъп до много по-широк спектър от компоненти – сензори, комуникационно оборудване, системи за управление, навигация, електроника и конструктивни решения.

Това превръща въздушната отбрана в инструмент за събиране на разузнавателна информация.

От свалянето към „разузнавателен трофей“

Именно тук се крие една от най-интересните промени в съвременната война с дронове.

Безпилотните апарати са едновременно оръжие и носител на информация. Те разполагат със сензори, комуникационни връзки и системи за управление, които могат да разкрият много за начина, по който противникът наблюдава и атакува даден район.

Пленената платформа може да позволи на инженерите да изучават не само самия летателен апарат, но и неговата архитектура и слабости. Особено ценна е информацията за комуникационните връзки и начините, по които системата реагира на електронно въздействие.

Иран вече има подобен опит. Страната използваше останките и технологията на американския RQ-170 Sentinel, попаднал в ирански ръце през 2011 г., за последващи разработки на собствени безпилотни системи.

Затова всеки по-нов западен или израелски дрон, попаднал в достатъчно добро състояние в ирански ръце, представлява потенциален източник на технологична информация.

Как работи иранската многослойна ПВО

Иранската система не разчита само на една ракета или един радар.

Според анализите, наличната архитектура включва комбинация от радари и други сензори, ракети земя–въздух, мобилни пускови установки и средства за електронна война. Идеята е различните компоненти да се допълват, така че една платформа да може да бъде открита от един слой, проследена от друг и атакувана от трети.

Този подход създава припокриващи се зони за откриване и поразяване. За дронове, които трябва да останат във въздуха продължително време, това е сериозен проблем.

MQ-9 Reaper например е проектиран основно за продължително разузнаване, наблюдение и нанасяне на удари. Самата му продължителност на полета е предимство, но при навлизане в зона с активна ПВО означава и по-дълго време, през което той може да бъде открит и атакуван.

Анализатори, цитирани от Al Jazeera, оценяват, че Иран постепенно се насочва към по-мобилни, по-евтини и по-трудни за откриване системи, вместо да разчита единствено на големи стационарни комплекси.

Това е важна промяна. Големият радар и фиксираната ракетна батарея са мощни, но могат да бъдат локализирани и атакувани. Малките мобилни системи могат да се преместят, укрият и използват отново.

Arash-e Kamangir – още един елемент от новата стратегия

През май Иран представи и друга местна система, наречена Arash-e Kamangir („Араш Стрелецът“). Иран заяви, че именно тя е използвана за прихващане на американски MQ-9 Reaper близо до остров Кешм в Ормузкия проток.

Иранските медии описаха системата като способна да открива цели с характеристики, затрудняващи традиционните средства за откриване. Техническите подробности обаче остават ограничени, а твърдението за конкретното прихващане не е независимо потвърдено.

Според анализатори, цитирани от Al Jazeera, системата може да представлява развитие на по-евтини мобилни средства за ПВО, включително такива, които използват електрооптични или топлинни средства за насочване. Предимството им е, че не зависят непременно от голяма стационарна радарна позиция.

Този модел отговаря на по-широката иранска стратегия: оцеляване чрез разсейване, мобилност и постоянна готовност, а не опит да се изгради пълно технологично равенство със САЩ и Израел.

Колко дрона е свалил Иран?

Тук числата стават спорни.

През април командващият иранската Обединена щабна система за ПВО бригаден генерал Алиреза Елхами заяви, че иранските сили са свалили 170 усъвършенствани вражески дрона по време на 40-дневната война. Той посочи сред тях Hermes 900, MQ-9 и Heron.

Ирански официални източници съобщават и за 171 поразени въздушни цели, сред които са посочени 10 пилотирани летателни апарата. Тази цифра е цитирана и в материала, на който се основава настоящата статия.

Двете числа не съвпадат напълно, което е още една причина да се подхожда предпазливо към официалната статистика.

Независими оценки потвърждават, че американски и израелски дронове са били загубени по време на конфликта, но не потвърждават всички ирански числа. Анализът на War Zone например отбелязва значителни загуби на MQ-9 Reaper и подчертава, че въпреки тях американските дронове са изпълнявали важна роля при атаките срещу ирански ракети, ПВО и други цели.

MQ-9 Reaper: едновременно ценен и уязвим

MQ-9 Reaper е един от най-важните американски безпилотни апарати за разузнаване и удари.

В хода на войната машините са използвани за наблюдение, откриване на цели и атаки срещу иранска военна инфраструктура. В същото време загубите им показват проблем, който става все по-важен за съвременната война: големите и скъпи дронове не са невидими за добре организирана ПВО.

През юни The War Zone съобщи, че ВВС на САЩ планират да закупят налични MQ-9 от General Atomics заради загубите, като производителят разполага с по-малко от десет готови машини за продажба. Това показва колко сериозен може да бъде проблемът с възстановяването на флота при продължителен конфликт.

Американските военни обаче продължават да оценяват Reaper като изключително полезна платформа. Именно комбинацията от дълъг престой във въздуха, сензори и въоръжение го прави ценен за операции дълбоко в противникова територия.

Така се появява своеобразен парадокс: колкото по-ценна е една платформа за разузнаване, толкова по-голям стимул има противникът да инвестира в нейното откриване и унищожаване.

Hermes 900 вече е доказано уязвим в региона

Плененият Hermes 900 не е първият случай, в който този тип израелски дрон е загубен над Иран.

През юни 2025 г. Израел потвърди загубата на Hermes 900 над Иран. Иранската телевизия показа кадри от останките на машината край Исфахан. Израелската страна заяви, че дронът е бил свален от ракета земя–въздух.

Това е важно, защото Hermes 900 е платформа за продължително разузнаване и може да изпълнява и въоръжени мисии. Той е предназначен да остане във въздуха дълго време и да осигурява наблюдение над големи пространства.

Следователно загубата на подобна машина не е просто загуба на самолет. Тя може да означава загуба на сензорна способност, комуникационен възел и източник на разузнавателна информация.

Истинската стойност е в информацията

Именно тук се намира голямата стратегическа стойност на пленените дронове.

Ако Иран действително е успял да получи Hermes 900 в работоспособно състояние, неговите специалисти могат да изучават начина, по който машината комуникира, обработва информация и взаимодейства с операторите си.

Това не означава автоматично, че Иран може да копира цялата технология.

Съвременният безпилотен комплекс е комбинация от хардуер, софтуер, криптография, сензори, комуникационни протоколи и оперативна инфраструктура. Но дори частична информация може да бъде ценна.

Например откриването на определени характеристики на комуникационните връзки или поведението на системите при електронно въздействие може да помогне на защитника да разработи по-добри средства за откриване, заглушаване или заблуда.

Именно затова пленяването на дрон може да има последици, които надхвърлят конкретната загуба на една машина.

Електронната война става толкова важна, колкото ракетите

Иранската стратегия показва и друга тенденция: въздушната отбрана вече не е само въпрос на ракети.

Електронната война може да бъде използвана за нарушаване на комуникации, навигация и обмен на данни между дрона и неговия оператор. При определени обстоятелства това може да принуди машината да загуби връзка, да промени поведението си или да стане по-лесна за прихващане.

Точно затова твърдението за „електронно улавяне“ на Hermes 900 е толкова значимо, ако бъде потвърдено.

Подобна способност би превърнала ПВО от система, която просто унищожава цели, в система, която извлича информация от самите цели.

Иранската ПВО обаче не е непобедима

Това не означава, че Иран е постигнал въздушно превъзходство.

Напротив – анализите на войната показват, че американските и израелските удари са нанесли тежки поражения на иранската ПВО и военна инфраструктура. Според анализатори, цитирани от Al Jazeera, по-голямата иранска система за ПВО е била сериозно деградирана, включително мрежата от радари и ракетни комплекси.

Именно затова новите мобилни системи са важни.

Те не е необходимо да спрат цялата въздушна кампания. Достатъчно е да създадат постоянна, макар и ограничена, заплаха. Това принуждава противника да използва по-скъпи боеприпаси, да променя маршрутите си и да отделя повече ресурси за разузнаване и потискане на ПВО.

Това е стратегия на изтощението, а не на технологичния паритет.

Какво означава това за бъдещето на войната с дронове

Случаят с Иран показва накъде се движи въздушната война.

Големите дронове като MQ-9 Reaper и Hermes 900 продължават да бъдат изключително ценни. Те могат да наблюдават огромни пространства, да носят оръжие и да остават във въздуха много по-дълго от пилотираните самолети.

Но същите характеристики ги правят привлекателни цели за противниковата ПВО.

От другата страна, защитниците все по-често използват многослойна комбинация от радари, пасивни сензори, електронна война, евтини прехващачи и мобилни ракети.

Така възниква ново състезание.

Не е достатъчно един дрон да бъде труден за откриване. Той трябва да може да комуникира надеждно, да устоява на електронно въздействие и да запази способността си да изпълни мисията си в среда, в която противникът постоянно търси неговите слабости.

А за ПВО вече не е достатъчно просто да свали целта.

Най-ценната победа е тази, при която целта пада достатъчно непокътната, за да разкрие как работи противникът.

Именно това превръща небето над Иран в своеобразна разузнавателна лаборатория – място, където всяка свалена платформа може да бъде едновременно военна загуба за едната страна и технологичен урок за другата.

Още новини в категория Новини от Враца