Теодосий Спасов празнува 65 с концерт във Враца: Кавалът срещна кларинета на една сцена

Симфониета-Враца събра Верди, „Хоро стакато“ и авторска музика на Спасов, а финалът донесе изненада от Васил Петров и бис след аплодисменти.

Симфониета-Враца отбеляза 65-годишнината на Теодосий Спасов с концерт, който събра класика, фолклор и джаз в една програма. Кавалджията избра врачанския оркестър за празника си. Публиката получи вечер с ясна драматургия. Началото беше в света на Верди. Финалът завърши с бис и емоционална изненада на сцената.

Верди откри вечерта

Концертът започна с увертюрата към „Травиата“ от Джузепе Верди. След нея прозвуча „Концертна фантазия за кларинет и оркестър“ по теми от „Риголето“. Автор на пиесата е Луиджи Басси. Солист беше българо-британският кларинетист Боян Иванов.

Тази първа част очерта тона на програмата. Оркестърът заложи на компактно звучене и ясни темпа. Кларинетът водеше линията с виртуозна лекота. Така сцената беше подготвена за втората част. Там фокусът вече беше върху Теодосий Спасов.

От „Хоро стакато“ до концерт за кавал и кларинет

Мостът между двата свята дойде с „Хоро стакато“ от Григоре Динику. Той е румънски виртуоз цигулар и композитор от ромски произход. Единствената оркестрация на творбата е направена от Панчо Владигеров.

След това прозвуча авторският „Концерт за кавал, кларинет и симфоничен оркестър“ на Теодосий Спасов. Двата солови инструмента влизаха в диалог. Понякога се надсвирваха. Понякога се допълваха. Музиката движеше слушателите между фолклорни мотиви, джаз фрази и класическа форма.

Произведението е в три части. То е посветено на кларинетиста Илиян Илиев. Спасов го е изпълнявал с него многократно през годините. Този контекст придаде допълнителна тежест на изпълнението.

Изненадата на финала и бисът

В края на програмата прозвучаха четири авторски пиеси на Спасов. Това бяха „Островът на козите“, „Йовка Кумановка“, „Странен повод“ и „Цигански танц“. Преди всяка пиеса музикантът разказваше историята ѝ. После я превръщаше в картина с кавал и оркестър.

Диригентът Христо Павлов подготви изненада за рожденика. Спасов трябваше да я посрещне със затворени очи. На сцената излезе Васил Петров. Той изпя „Девойко, мари хубава“ и разчувства Спасов.

Аплодисментите доведоха и до бис. Солистите и оркестърът се върнаха на сцената. Публиката отново чу „Цигански танц“.

Преди изпълнението Спасов разказа и личен спомен. Той е свързан с фолклорното училище в Котел, което е завършил. По думите му възпитаниците там казвали, че учат „в правилното училище“. Причината била проста. Освен консервативната програма, те „вземат уроци и от махалата“. Спасов подчерта, че в ромската музика има зареждаща красота. Концертът завърши именно с тази идея. Класиката и традицията могат да звучат като една история.

Още новини в категория Култура