Учителка от Монтана провокира ученик до четири пълни шестици

Един въпрос в час по литература, едно твърдо несъгласие от учител и години по-късно – четири пълни шестици на матурите и номинация за Национална диплома. Така изглежда накратко историята на Илиян Илиев и неговата учителка по български език и литература Елка Бабачева от Монтана.

Илиян Илиев завършва Гимназията с преподаване на чужди езици в Монтана с пълни шестици по български език и литература, по биология и с още две отлични оценки от изпити по желание, за които се подготвя самостоятелно.

Класният му ръководител Елка Бабачева обяснява, че той се е явил на профилирана подготовка, без училището да има такъв профил. По думите ѝ това означава, че е държал изпити на по-високи нива от изучаваното в училище.

Резултатите по биология му отварят възможност за Биологическия факултет на Софийския университет. Илиян Илиев обаче избира българска филология.

Един спор в час, който остава метод

Първият силен спомен на Илиян Илиев от часовете по литература при Елка Бабачева е въпрос, свързан с писането на есе. Той е за това дали при аргументация трябва да се търси съпоставка с мнението на други автори.

Илиян разказва, че е отговорил убедено, че няма смисъл от „чуждо мнение“, стига собственото да бъде добре обосновано в есето. Тогава учителката му е възразила и това, по думите му, поставя началото на постоянно търсене на диалог и съпоставка между „чуждото“ и „своето“.

В този спор, според разказа, се вижда и подходът на Елка Бабачева като преподавател.

Десетки отличници и випуски с пълни шестици

По данни от разказа, повече от 40 години Елка Бабачева подготвя десетки отличници и олимпийци. Посочва се и конкретен резултат – цели випуски с по дванайсет пълни шестици.

Сред бившите ѝ ученици е и Ивелина, която днес е юрист и живее в София. Тя разказва, че учителката ѝ е изиграла ключова роля за приема ѝ в специалност „Право“ в Софийския университет. По думите ѝ тогавашният изпит по български език и литература е бил много тежък и е изисквал сериозно четене, мислене, писане и интерпретация.

Албум от 1997 г. и урок по човечност

Един от най-ценните спомени за Елка Бабачева е училищен „албум“, направен от няколко обикновени листа с разпечатани снимки. Годината е 1997-а, описана като хиперинфлационна.

Тя разказва, че учениците ѝ не са имали средства за истински албум. Затова е потърсила начин всеки да получи свой импровизиран вариант. Обяснява, че е помолила тогавашния директор госпожа Янакиева за 27 джоба, за да постави снимките и адресите, така че всеки ученик да получи албум.

Като преподавател Елка Бабачева казва, че не приема ученика като съд, който просто трябва да се напълни със знания. Според нея ученикът е факел, който трябва да бъде запален, за да може после сам да изгради бъдещето и личността си. Тя допълва, че се опитва да стигне до всеки като човек, защото тогава идва и отговорът на провокацията.

В програмата ѝ за десетокласниците специално място има писателят Атанас Далчев, за когото тя смята, че дълги години е бил неглижиран. Тя обяснява интереса му към вещния свят и смисъла, който се извежда чрез „вещите, които ни заобикалят“.

Елка Бабачева е носител на няколко приза „Учител на годината“, включително на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ за високи постижения в хуманитарната област. Представена е и като двигател на училищния живот, културни събития и съдби. По думите ѝ тази година всичко започва отначало с една цел – отново да запали факела.

Още новини в категория България