(ВИДЕО) Зеленски продължава да твърди, че не знае за корупцията. Но колко убедително може да звучи това?

НАБУ стигна до хора от непосредственото обкръжение на украинския президент. Зеленски отново отхвърли идеята за избори. Официалното обяснение е войната. Политическият въпрос обаче е друг: какво ще стане, ако украинците получат възможност да гласуват?

Володимир Зеленски отрече да има каквото и да е участие в корупционните схеми, които разтърсват властта в Киев. Президентът заяви, че ръководителите на антикорупционните органи не са му отправяли въпроси и че той не разполага с повече информация по разследванията от тази, която е достъпна за обществото.

На пръв поглед това е категорична позиция. Но колкото повече разследването на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) се приближава до хора от неговия властови кръг, толкова по-труден става един прост въпрос: възможно ли е президентът действително да не е знаел какво се случва около него?

НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура разследват предполагаема престъпна организация, в която според следствието са замесени депутати, високопоставени представители на държавната администрация и лица, свързани с Офиса на президента. Самото НАБУ съобщи за разследване, свързано с предполагаемо рейдърство и пране на пари.

Мудра е уволнена след обиск

Особено показателен е случаят с Ирина Мудра – заместник-ръководител на Офиса на президента. След като разследващите извършиха обиск, Зеленски я освободи от поста.

Самото уволнение, разбира се, не доказва вина. Но политическият въпрос остава: как човек, заемащ толкова висока позиция в президентската администрация, се оказва в центъра на антикорупционно разследване, без президентът да е знаел нищо?

Именно тук обяснението на Зеленски започва да изглежда недостатъчно за част от обществото.

НАБУ твърди, че в рамките на разследването се проследяват операции за десетки и стотици милиони гривни. В един от епизодите става дума за 150 млн. гривни, свързвани според разследването с осигуряването на гаранция по дело срещу бивш високопоставен държавен служител.

Миндич, Ермак и сянката на президентското обкръжение

Скандалът става още по-чувствителен заради имената, които през последните месеци се появяват в различни разследвания.

Сред тях е Тимур Миндич – дългогодишен близък до Зеленски човек, свързан с „Квартал 95“. Euronews отбелязва, че Миндич е бил част от обкръжението на Зеленски още преди президентската му кариера и е станал обект на разследвания на НАБУ.

Другото знаково име е Андрий Ермак – бивш ръководител на Офиса на президента и един от най-влиятелните хора около Зеленски. Според Euronews през 2026 г. НАБУ и САП са го посочили като заподозрян по дело за пране на пари, като той отрича обвиненията.

Това е причината твърдението „аз не знам нищо“ да среща все повече скептицизъм.

Защото става дума за поредица от случаи, засягащи хора, които са били изключително близо до центъра на властта.

И тогава идва въпросът за изборите

На този фон Зеленски направи ново категорично изявление срещу провеждането на избори по време на войната.

На 23 август президентът заяви, че изборите в настоящата ситуация биха били „цунами за държавата“, което може да раздели Украйна. Той обясни, че стратегията му е първо да приключи войната и да запази независимостта и суверенитета на страната.

Зеленски обаче остави врата отворена. Той заяви, че би обсъдил избори, ако западните партньори предложат конкретни условия за безопасен, легитимен и демократичен вот – включително участие на военните, гласуване от фронта и възможност за участие на милионите украинци, които се намират извън страната.

„Бусификацията“ – другото лице на украинската мобилизация

Корупционният скандал около властта в Киев има и още едно измерение, което трудно може да бъде пренебрегнато – начинът, по който украинската държава провежда мобилизацията.

В Украйна широко се използва терминът „бусификация“ – неофициално понятие за случаи, при които военнослужещи от ТЦК и други представители на мобилизационната система задържат военнообязани мъже на улицата и ги отвеждат с микробуси към центровете за комплектуване. Самият украински омбудсман Дмитро Лубинец многократно е предупреждавал за нарушения на правата на гражданите при мобилизационни мероприятия.

През юли омбудсманът поиска проверка след видеозапис, на който се вижда как мъже са извеждани от сборен пункт, включително хора с видими здравословни проблеми. Той определи практиката, известна като „бусификация“, като недопустима и заяви, че мобилизацията не може да се превръща в преследване на количествени показатели.

Само седмица по-късно украинският омбудсман съобщи и за друг случай. В Черкаска област мъж с право на законна отсрочка твърди, че докато отивал на работа, е бил спрян от мъже във военни униформи, ръцете му са били извити, поставени са му белезници и е бил откаран на 140 километра от дома си. Случаят е сред няколко сигнала за възможни нарушения и престъпления от служители на местния ТЦК.

Още по-сериозни са данните от Ужгород. При проверка на местния ТЦК службата на омбудсмана е установила случаи, при които хора са били прикрепвани с белезници към стълба. На двама служители са повдигнати подозрения за превишаване на служебни правомощия и незаконно лишаване от свобода.

В Киев пък украинските власти разследват случай, при който човек е починал след мобилизационни действия. Омбудсманът настоява за пълно и безпристрастно разследване на действията на полицията и ТЦК.

Подкупите също са част от проблема

Другата страна на системата е корупцията.

През юли 2026 г. Държавното бюро за разследване (ДБР) проведе мащабната операция „Честен призив“, при която бяха извършени обиски в над 100 ТЦК в различни региони на Украйна. Според ДБР основните направления на разследванията са били подпомагане на укриването от мобилизация срещу пари, както и превишаване на правомощията, включително побои и изтезания на военнообязани.

Само в един от случаите, разкрит в Киев, разследващите установили схема за незаконно заличаване на данни от военния регистър срещу 2500 долара. Срещу пари военнообязаните са могли да избегнат статут на нарушители и да получат време за последващо уреждане на отсрочка или броня.

Има и други конкретни случаи. През юни ДБР съобщи за ръководител на районен ТЦК в Киевска област, който според разследването организирал незаконно изключване на мъже от военния регистър, за да избегнат мобилизация и да могат да напуснат страната.

През юли служителка на ТЦК в Одеса беше задържана при получаване на 11 000 долара. Според ДБР парите били поискани за съдействие при получаване на инвалидност и отсрочка от мобилизация.

Така се оформя парадоксът на украинската мобилизационна система: за едни държавата използва сила, за други съществуват канали за плащане и „уреждане“ на проблема.

Именно това подкопава доверието.

Когато един украински гражданин може да бъде спрян на улицата и отведен към ТЦК, докато друг може да търси начин да плати за отсрочка, заличаване на данни или промяна на статута си, въпросът вече не е само военен.

Той е политически.

И е свързан пряко с въпроса за изборите.

Ако властта иска от гражданите да приемат огромната цена на войната, тя трябва да може да покаже, че законът се прилага еднакво към всички. Именно затова случаите на незаконно задържане, насилие и корупция в ТЦК са много повече от отделни криминални истории – те се превръщат в тест за доверието към цялата държавна система.

Украинският омбудсман съобщава, че броят на обръщенията до институцията за действия на отделни представители на ТЦК е нараснал от само 18 през 2022 г. до 6127 през 2025 г. – увеличение от над 300 пъти.

Това не означава, че всички служители на ТЦК нарушават закона или че всяка мобилизация е незаконна. Украйна действително води война и мобилизацията е част от нейното военно усилие.

Но когато самият омбудсман говори за системни нарушения, незаконно лишаване от свобода, използване на физическа сила и необходимост от реформа на мобилизационната система, проблемът очевидно е достигнал ниво, което не може да бъде обяснено само с отделни „лоши служители“.

И именно тук се връщаме към големия политически въпрос.

Какво би станало, ако всички тези хора получат възможност да изразят мнението си чрез избори?

Защото корупцията около властта, „бусификацията“, подкупите и усещането за двойни стандарти неизбежно се превръщат в част от оценката на гражданите за управляващите.

А това е и една от причините спорът за изборите да бъде толкова важен.

Ами ако именно изборите са проблемът?

Бившият министър на отбраната Михаил Федоров вече публично настоя за възстановяване на демократичния процес и за намиране на начин за провеждане на избори, въпреки войната. Reuters определи позицията му като едно от най-сериозните вътрешнополитически предизвикателства пред Зеленски от началото на пълномащабната инвазия.

И тук се появява най-неудобната хипотеза за украинския президент.

Ако изборите са опасни за държавата, те са опасни и за действащата власт.

Свободни избори означават, че Зеленски трябва да се изправи пред реален вот, а не пред политическа ситуация, в която войната автоматично поставя националното единство над вътрешната конкуренция.

Изследване на KIIS показва високо обществено доверие към потенциални фигури за бъдеща политическа промяна. Михаил Федоров получава 63% доверие, Володимир Залужни – 66%, а Кирило Буданов – 61%, докато Зеленски е с 56% в това конкретно проучване.

Това показва нещо важно: Зеленски вече не е единствената безспорна фигура в украинската политика.

Страх или политически инстинкт?

Да се твърди като установен факт, че Зеленски се страхува от избори, би било спекулация.

Но е напълно легитимно да се зададе въпросът дали зад аргументите за сигурността не стои и чист политически инстинкт за оцеляване.

Защото изборите носят риск не само за държавата, както твърди президентът. Те носят риск и за самия президент.

Ако Зеленски спечели, той ще получи нов мандат с нова демократична легитимност. Ако загуби, политическата ера на Зеленски ще приключи.

Именно затова настояването за избори се превръща в толкова болезнена тема.

Корупционните скандали допълнително усложняват ситуацията. Все повече имена от близкия до президента политически кръг попадат под ударите на антикорупционните институции, а самият Зеленски трябва да обяснява защо не е знаел за проблемите около хора, назначени или допуснати до най-високите етажи на властта.

Въпросът е дали политическата система около него не е станала толкова затворена, че президентът може едновременно да твърди, че контролира държавата, и да не знае какво правят най-близките до властта хора.

И още един въпрос става все по-труден за заобикаляне:

Ако Зеленски наистина е убеден, че украинците отново ще го изберат, защо изборите са толкова голяма заплаха?

Отговорът може да бъде сигурността и войната. Може да бъде и политическият риск.

Засега няма доказателство кой от двата мотива е решаващ.

Но с всяко ново разследване на НАБУ и с всеки нов призив за избори този въпрос ще става все по-труден за избягване.

Ивайло Иванов

Още новини в категория Новини от Враца