„За Земята“: АЕЦ „Козлодуй“ намали мощността заради Дунав

Еколози предупреждават, че плановете за нови реактори пропускат климатичния риск.

Заглавия (Headline)

1. „За Земята“: АЕЦ „Козлодуй“ намали мощността заради Дунав
2. АЕЦ „Козлодуй“ свали мощност два пъти за месец
3. „За Земята“ критикува ИНПЕК: нови реактори без климатичен риск
4. Нисък Дунав ограничи АЕЦ „Козлодуй“ с 60 и 120 MW
5. ИНПЕК 2024 поставя ядрената енергия като базова мощност

Подзаглавие (Subheadline) Централата е ограничила производството на 21 август и 14 септември.

Преразказан и редактиран текст Понижените нива на река Дунав са принудили АЕЦ „Козлодуй“ да намали мощността си два пъти за по-малко от месец. Това посочва екологичното сдружение „За Земята“ в позиция по темата. Организацията твърди, че на този фон българското правителство продължава да планира нови реактори, без да отчита климатичните реалности.

Намаленията в АЕЦ „Козлодуй“: 120 MW и 60 MW

Според „За Земята“ централата е намалила мощността си с 120 MW на 21 август. На 14 септември е последвало ново ограничение от 60 MW.

Организацията свързва тези корекции с ниските нива на Дунав. Тя поставя темата в контекста на засушаванията и горещите вълни през лятото на 2026 в Европа.

Ограничения и спирания на реактори в Европа

В позицията си „За Земята“ посочва, че през лятото на 2026 засушаването и горещите вълни са спрели или ограничили работата на реактори в Унгария, Словения и Швейцария.

Организацията дава и примери от региона и ЕС. По нейни данни централата в Румъния не е произвела нито един мегават от месец. Съобщава се и за затруднения с охлаждането на реакторите в спряло състояние.

„За Земята“ отбелязва и ситуацията във Франция, където непланираното спиране на ядрени мощности през лятото е станало норма. По информация, цитирана от бТВ, тази година поради фактори, свързани с климатичните промени, сривът е достигнал една пета от цялото ядрено производство.

Спорът за ИНПЕК 2024 и „базовата мощност“

„За Земята“ заявява, че въпросите за климатичната устойчивост на ядрената енергетика стават все по-актуални. Организацията добавя, че разбирането за ядрената енергия като сигурна и независима базова мощност вече е остаряло.

Сдружението поставя и икономически въпроси. Сред тях са колко по-скъпа би станала ядрената енергия при добавяне на допълнителни или алтернативни системи за охлаждане. Посочва се и рискът голям финансов ресурс да бъде „заключен“ в скъпи технологии при наличие на по-евтини и ефективни алтернативи за производство и съхранение на електроенергия.

В края на август „За Земята“ е внесло становище по екологичната оценка на актуализирания Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) – версия 2024. По данни на организацията документът е подкрепен и от Коалиция за климата – България.

„За Земята“ припомня, че ИНПЕК е основен документ, с който България определя пътя към климатична неутралност. Планът включва и мерки за климатичните цели, с акцент върху енергийния сектор и структурата на енергийния микс към 2030 и 2050 г.

В настоящия вариант на ИНПЕК 2024 ядрената енергия е оценена като най-стабилната, безусловна базова мощност. Новите мощности са описани като гарант за нисковъглеродното бъдеще на енергийната система, посочва „За Земята“.

Още новини в категория България