АЕЦ „Козлодуй“ намали мощност заради Дунав и горещините

Сушата през лятото на 2026 ограничи реактори в няколко държави

Какво се случи в АЕЦ „Козлодуй“

АЕЦ „Козлодуй“ предприе безпрецедентна мярка в 52-годишната си история и превантивно намали мощността на Пети блок заради рекордно ниското ниво на река Дунав. Това се случи на фона на екстремни метеорологични и хидроложки условия през лятото на 2026 г., когато горещините и продължителната суша свалиха нивата на европейски реки и засегнаха работата на атомни централи в няколко държави, както обобщава POLITICO.

Проблемите в България започнаха да се очертават още през юли. Поредица от горещи вълни и много малко валежи в Западна и Централна Европа доведоха до рекордно ниски за последните десетилетия нива на Дунав. В отговор АЕЦ „Козлодуй“ създаде специална работна група. Централата започна да прилага програма за работа при продължително понижаване на реката. Според описаните мерки тя следеше денонощно водните нива. Паралелно почистваше каналите към бреговата помпена станция. Предприемаше и технически действия, за да осигури необходимите количества вода.

Първоначално Пети и Шести блок работеха по график. На 20 август централата обяви, че на следващия ден превантивно ще намали мощността на Пети блок с около 120 мегавата. Като причина беше посочено продължаващото безпрецедентно и критично понижение на Дунав и прогнозите за нов спад на водните нива. По думите на заместник-изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ Андрей Красночаров, намаляването на мощността от 100% до 91,4% трябва да облекчи работата на помпите и няма отношение към ядрените съоръжения.

Министерството на енергетиката заяви, че няма кризисна ситуация. Според министерството електроенергийната система и износът на ток не са застрашени. Има и техническо уточнение, описано в материала: водата от Дунав не се използва за охлаждане на ядрените реактори в „Козлодуй“. Тя охлажда парата в кондензаторите в неядрената част на централата.

Дунав и жегите удариха реактори от Румъния до Франция

Случаят в България е част от по-широк проблем за европейската ядрена енергетика, отбелязва POLITICO. Горещините и сушата през лятото засегнаха работата на атомни централи в няколко държави.

По информацията, цитирана от POLITICO, Румъния стигна до взривяване на скала, за да подпомогне водния поток. Впоследствие страната беше принудена да спре и двата си реактора. Унгария е била близо до спиране на АЕЦ „Пакш“. Това е единствената атомна електроцентрала в страната и осигурява около половината от електроенергията ѝ. Производството ѝ е било намалено с три четвърти. Франция също беше сериозно засегната, като рекорден брой реактори трябваше да бъдат спрени или да намалят производството.

Ограниченията не зависят само от количеството вода. При горещини температурата на реките се повишава. Това може да ограничи работата на централите дори при достатъчен поток. След използването ѝ за охлаждане водата се връща в околната среда по-топла. Екологичните правила ограничават колко топла може да бъде тя, за да се защитят речните екосистеми. През юни Швейцария спря реактор именно поради високата температура на водата.

В материала е посочен и по-неочакван риск за крайбрежни централи. При по-топли води медузите могат да образуват струпвания. Те могат да попаднат във водовземните системи. При достатъчно количество могат да запушат филтри и да нарушат работата на помпите. Според POLITICO точно това се е случило във Франция това лято.

Ядреният ренесанс продължава, но с ново условие

Тези събития идват в момент, когато Европа се опитва да върне ядрената енергия в центъра на плановете си за енергийна сигурност и за намаляване на въглеродните емисии. Според текста група държави от ЕС настоява ядреното производство в блока да нарасне с 50% до средата на века. Великобритания планира четирикратно увеличение на ядрения си капацитет за същия период.

Така се очертава парадокс на енергийния преход. Ядрената енергия трябва да помогне в борбата с климатичните промени. Но атомните централи трябва да се адаптират към последиците от затоплянето. Пер Хьогселиус, професор в Кралския технологичен институт KTH в Швеция, коментира пред POLITICO, че климатичните промени правят ядрената енергия все по-непредвидима.

Уязвимостта има и исторически аспект. Голяма част от действащите атомни електроцентрали в Европа са проектирани през 70-те и 80-те години. Това е период с различни предположения за температури, речни нива и продължителност на екстремни явления. Брент Уанър, ръководител на звеното за електроенергетика в Международната агенция по енергетика, посочва пред POLITICO, че повишаването на температурите в Европа е сред най-големите в света. Според него именно затова Европа ще види част от последиците по-рано.

Международната агенция за атомна енергия предупреждава, че климатичните промени могат да създадат нови рискове за ядрената инфраструктура. Данни, цитирани от POLITICO, сочат, че около 15% от реакторите в света през 2022 г. са зависели от сладководни източници под значителен натиск от затоплянето. Делът може да достигне 25% през следващите две десетилетия.

Събитията от лятото на 2026 г. засега не са довели до отказ от плановете за разширяване. Те обаче променят фокуса. Въпросът вече не е само колко реактора да се строят. Става и дали те ще работят надеждно при климатичните условия през следващите десетилетия.

В отговор някои държави и компании започват да се подготвят. Френската държавна енергийна компания EDF планира инвестиции от 4,3 млрд. евро до 2040 г. за адаптиране на централите си. В Унгария премиерът Петер Мадяр преразглежда плановете за разширяване на АЕЦ „Пакш“ заради охладителната система и способността ѝ да работи при глобално затопляне. В Румъния плановете за разширяване засега не се променят. Министерството на енергетиката обаче признава, че сушата подчертава нуждата бъдещите проекти да се оценяват спрямо по-широк набор от климатични и хидроложки условия. Българското Министерство на енергетиката не е отговорило на въпросите на POLITICO за материала.

POLITICO отбелязва и тенденция в географията на новите проекти. По-малката зависимост от речни води е причина голяма част от новите ядрени строежи да се насочват към крайбрежието. Брент Уанър посочва, че огромното мнозинство от новите строежи са на крайбрежни площадки. Това обаче не премахва риска. Той се променя към бури, крайбрежни наводнения и в по-дълъг хоризонт към покачване на морското равнище.

Лятото на 2026 г. показа колко конкретен вече е климатичният натиск върху ядрената енергетика в Европа. В България това доведе до първото в историята на АЕЦ „Козлодуй“ превантивно намаляване на мощност заради екстремни метеорологични и хидроложки условия. В други страни последствията бяха още по-сериозни.

Още новини в категория България