Голо Бърдо не е за продан! Ветропарк с 18 гигантски перки заплашва природата край Радомир

Проектът „Орисол – 2“ предвижда изграждането на 18 ветрогенератора с височина до 160 метра и обща мощност 144 MW. Зад инвестицията стои дружество със сложна корпоративна структура, а местната власт и природозащитни организации се противопоставят на реализацията. Защо стар проект отпреди повече от десетилетие трябва да получи нов живот в мащаб, който поставя сериозни въпроси за природата, земята и бъдещето на региона?

Голо Бърдо не е индустриална площадка. Не е и свободен терен, върху който някой може да постави десетки бетонни фундаменти, да издигне гигантски съоръжения и да обяви, че прави нещо добро за природата. Именно това обаче се очертава като възможен сценарий с проекта за ветропарк „Орисол – 2“ край Радомир, пише сайтът P26.bg.

Планът предвижда изграждането на 18 ветрогенератора с обща инсталирана мощност до 144 MW. Височината на кулите може да достигне 160 метра, а диаметърът на роторите – внушителните 185 метра. Това означава огромни съоръжения, които ще променят облика на района и ще оставят траен отпечатък върху територията.

И тук трябва да се зададе един прост въпрос: защо природата на Голо Бърдо трябва да плаща цената на поредната инвестиция, представяна под етикета „зелена енергия“?

Не става дума за противопоставяне на технологиите или за отричане на необходимостта от чиста енергия. Става дума за разум, отговорност и избор на подходящи места за подобни съоръжения. Защото не всяка инвестиция, която носи етикета „зелена“, е безвредна за околната среда.

От 54 на 144 MW – проектът е станал съвсем различен

Историята на „Орисол – 2“ започва преди повече от десетилетие. През 2013 г. е одобрен проект за 18 ветрогенератора с обща мощност 54 MW. Тогава предвидените съоръжения са с височина на кулите 94 метра и диаметър на роторите 112 метра.

Днес инвеститорът предлага съвсем различни параметри – до 144 MW обща мощност, кули с височина до 160 метра и ротори с диаметър до 185 метра.

Това не е дребна техническа промяна. Мощността на проекта нараства почти три пъти, а размерите на съоръженията се увеличават съществено.

Въпреки това на 27 май 2026 г. РИОСВ – София излиза с решение, според което не е необходимо провеждането на нова оценка на въздействието върху околната среда.

Как е възможно проект с толкова различни параметри да продължи да се разглежда през призмата на екологични проучвания от преди повече от десетилетие? Достатъчно ли е да се промени технологията, без да се направи нова задълбочена оценка на всички последствия?

Това са въпроси, на които обществото заслужава конкретни отговори. Не общи уверения, че всичко е наред.

Кой стои зад „Орисол – 2“?

Официален възложител на проекта е „Терраветроссоле“ ЕООД. Но когато се проследи собствеността на дружеството, се стига до няколко други компании и конкретни физически лица.

Според публичните фирмени данни „Терраветроссоле“ е собственост на „Медия Асетс“ ЕООД. Негов собственик е „Финансово инвестиране“ ЕООД, което от своя страна е изцяло притежавано от Бисер Андонов Лазов.

Управител на „Терраветроссоле“ е Георги Иванов Александров, а управител на „Медия Асетс“ е Николай Николов Орешаров.

В историята на собствеността присъства и „Джи Ес Ти Корпорейшън“ ООД, чиито съдружници са Георги Александров и Спас Веселинов Иванов.

Тези данни очертават корпоративната верига, но не дават отговор на всички въпроси за финансирането, договорите и икономическите интереси зад инвестицията.

Затова е необходимо да се изясни кой реално финансира проекта, кой притежава всички права върху него и кой ще получава икономическите ползи при евентуалното му изграждане.

Местните хора не трябва да научават за подобна инвестиция едва когато започнат да се появяват тежките машини и строителните площадки.

Птиците и дивата природа не могат да бъдат върнати с обещания

Един от най-сериозните проблеми при подобни проекти е въздействието върху птиците и прилепите.

Вятърните генератори не са безобидни за дивата природа. Въртящите се перки създават риск от сблъсъци, а самите съоръжения и прилежащата инфраструктура могат да променят местообитанията, да прогонят определени видове и да нарушат естествените им маршрути.

Към това трябва да добавим и строителството на нови пътища, прокарването на кабели, изкопните дейности и унищожаването или фрагментирането на терени.

Особено притеснителен е въпросът за защитената зона „Острица“ от европейската екологична мрежа Натура 2000. Природозащитни организации посочват неясноти около преминаването на част от инфраструктурата през защитената територия и настояват за по-задълбочено разглеждане на въздействието.

Птиците не се съобразяват с границите на имотите. Прилепите не знаят къде свършва един административен район и започва друг. Природата функционира като цяла система.

Именно затова едно старо проучване не може да бъде универсален отговор на всички въпроси днес. Необходими са актуални наблюдения през различните сезони, анализ на миграционните маршрути и оценка на кумулативното въздействие.

Ако има риск за защитени видове и техните местообитания, той трябва да бъде изяснен преди издаването на разрешения за строителство, а не след това.

Колко земя ще бъде бетонирана и кой ще я възстанови?

Инвеститорът посочва конкретни площи за фундаментите и площадките на съоръженията. Но това далеч не изчерпва територията, необходима за реализацията на проекта.

Трябва да се предвидят пътищата за транспортиране на огромните компоненти, монтажните площадки, кабелните трасета, сервитутите и съпътстващата инфраструктура.

С други думи, въздействието не се изчерпва с 18 бетонни фундамента.

А какво ще се случи след 20 или 25 години? Кой ще демонтира съоръженията? Кой ще премахне бетонните конструкции? Кой ще възстанови терените?

Това не са въпроси за далечното бъдеще. Те трябва да имат отговор още преди първата копка.

Никой не трябва да допуска ситуация, при която частна компания реализира икономическите ползи от една инвестиция, а след края на експлоатационния ѝ живот местната общност остава с последствията.

Радомир и Перник казаха „не“. Ще бъдат ли чути?

Позицията на местната власт заслужава подкрепа.

Кметът на Радомир Кирил Стоев обжалва решението на РИОСВ – София. Против проекта се обявява и кметът на Перник Станислав Владимиров.

Срещу административното решение са подадени и жалби от Асоциацията на парковете в България и „Зелено движение“. По данни на МОСВ общият брой на постъпилите жалби достига 11.

През юни 2026 г. Общинският съвет в Радомир трябва да разгледа и докладна записка, свързана с подробния устройствен план за трасето и сервитута на електропровод към проекта. Докладната впоследствие е оттеглена по искане на инвеститора.

Това показва, че общественото недоволство вече има отражение върху административния процес.

Но съпротивата на местната власт няма да бъде достатъчна, ако държавните институции продължат да разглеждат отделните части на проекта без цялостен анализ на последствията.

Хората от района имат право да участват в решенията за бъдещето на собствената си среда. Имат право да знаят какво ще бъде построено около тях, как ще се промени ландшафтът и какви рискове съществуват.

Това не е каприз на няколко недоволни жители. Това е въпрос на обществен интерес.

Зелената енергия не е индулгенция за унищожаване на природата

Вятърната енергия има своето място в съвременната енергетика. Но това не означава, че всяка инвестиция трябва да бъде приемана безкритично.

Когато се говори за възобновяеми източници, често се пропуска неудобната част от разговора – производството на съоръженията, огромните количества материали, строителството, транспортът, въздействието върху животинските видове и проблемите при извеждането им от експлоатация.

Не може всяка гора, всяка планинска територия и всяка природна местност да се превръща в потенциална площадка за индустриални съоръжения само защото проектът е наречен „зелен“.

Енергийната политика трябва да търси баланс. А когато има съмнения за сериозни и необратими екологични последици, принципът на предпазливост трябва да има предимство пред инвестиционния интерес.

Голо Бърдо не трябва да бъде поставено пред свършен факт

Проектът „Орисол – 2“ трябва да бъде спрян, ако независимите и актуални проучвания установят значителни вреди за природата, които не могат да бъдат предотвратени или адекватно ограничени.

Това е позиция, която не се нуждае от политически лозунги. Тя се нуждае от документи, експертиза, прозрачност и воля за защита на обществения интерес.

Настоящите параметри на проекта, остарялата екологична оценка и неяснотите около засегнатите терени са достатъчно сериозни основания да се настоява за пълно преразглеждане на инвестиционното намерение.

Община Радомир и жителите на региона не трябва да бъдат оставени сами в тази битка. МОСВ и останалите компетентни институции трябва да дадат ясни отговори и да гарантират, че няма да бъде допуснато необратимо увреждане на природата.

Защото след като бъдат издигнати 160-метровите съоръжения, след като бъдат изградени пътищата и излети тоновете бетон, връщането назад ще бъде изключително трудно.

Една инвестиция може да бъде преместена другаде. Унищожената природа обаче не може просто да бъде преместена.

Голо Бърдо не е за продан. И бъдещето на целия регион не трябва да бъде поставяно в зависимост от интересите на един инвестиционен проект.

Източник: P26.bg.

Още новини в категория България