Обикновеният здравец понижава кръвното налягане и успокоява нервите

Проучвания отчитат хипотензивен ефект на спиртни извлеци и флавоноидни фракции

Обикновеният здравец (лат. Geranium macrorrhizum L.) е многогодишно тревисто растение от семейство здравецови. То има силна миризма и развива дълги хоризонтални коренища с кафяви люспи. Стъблата достигат 15–60 см височина.

Растението цъфти от ранна пролет, от април до юли, като е възможно да цъфне и в началото на есента. Цветовете са розови или карминеночервени и са събрани във връхни съцветия. Здравецът се среща на полусенчести места на височина до около 2500 м, а в световен мащаб е разпространен в Източна и Южна Европа.

Къде се среща и кои видове се ползват у нас

Родът Geranium включва множество видове. В българската народна медицина и традиции най-често се използват обикновеният здравец (Geranium macrorrhizum) и кръвният здравец (Geranium sanguineum).

Кръвният здравец расте диво по сухи тревисти места. Той се отличава с по-наситено розово-червени цветове.

Действие: кръвно налягане, сърдечна дейност и спазмолитичен ефект

По данни от описаните скринингови експериментални и фармакологични проучвания, здравецът понижава кръвното налягане. Посочва се, че и двете дроги – листа и коренища – имат основно хипотензивно действие (понижават кръвното налягане). Това действие се проявява и при прием на свежи листа.

Описано е значително хипотензивно действие на спиртни извлеци от билката. Според изнесената информация, този ефект се съчетава с тонизиращо влияние върху сърдечната дейност.

При експериментални условия изолираните флавоноидни фракции от растението показват значителна хипотензивна активност. Отчетено е и изразено спазмолитично действие върху гладката мускулатура при опитни животни, както и известно кардиотонично действие.

Народна употреба, чай и химичен състав

В народната медицина коренището на обикновения и на кървавочервения здравец се употребява като затягащо средство при диарии. Това действие се обяснява с богатото съдържание на дъбилни вещества в коренището.

Воден извлек от коренището се използва и външно за компреси при възпаление на кожата, циреи и други състояния. Листата се използват за приготвяне на чай с успокояващо действие, което се свързва с биологично активни съединения като феноли, флавоноиди и етерични масла, които влияят положително на централната нервна система.

По данните за химичния състав, в етеричното масло доминира гермакрон (51,41–62,58%). Билката съдържа и полифеноли (около 21,55% от сухото тегло), включително танини (около 15,77%), фенолни киселини (около 1,53%) и флавоноиди (около 0,55%). Сред флавоноидите е установен основно кверцетин. Комбинацията от фенолни съединения и гермакрон се посочва като обяснение за антиоксидантно, противовъзпалително и успокояващо действие, приписвани на растението.

С лечебни цели се използват стръкът и коренището. Надземните части се събират по време на цъфтеж. Коренищата се събират през есента или в ранната пролет, преди да се е развило цветоносното стъбло.

Още новини в категория България