Рейтингът на вузовете отчете 1625 евро доход за млади висшисти

Средният облагаем доход е почти троен спрямо 2016 г., сочат данните за 2026 г.

Средният облагаем доход на завършилите през последните 5 години висше образование в България достига 1625 евро. Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г., представено днес.

По данните на Рейтинговата система възнагражденията на младите висшисти са се увеличили близо три пъти за десетилетие. През 2016 г. средният облагаем доход е бил 543 евро. Само за последната година ръстът е с над 200 евро, или 15% – от 1417 евро през 2025 г. до 1625 евро през 2026 г.

По-висока степен носи по-добра реализация

Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев посочи при представянето на Рейтинга, че все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, се реализират бързо на пазара на труда по специалността си.

Като положителна тенденция министърът отчете, че значително по-добра реализация имат студентите, които надграждат обучението си с по-висока степен. По думите му динамиката на пазара изисква специалистите да обновяват знанията и уменията си, за да са конкурентоспособни.

Данните за 2026 г. показват различия според образователната степен. 86% от завършилите магистърски програми след средно образование работят по призвание или заемат позиция, изискваща висше образование. При завършилите магистратура след бакалавър този дял е 69%, а при висшистите само с бакалавърска степен – 51%.

Още по-добра реализация се отчита при докторските програми. Според Рейтинговата система 93% от завършилите докторантура работят на позиции, отговарящи на квалификацията им. Средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на завършилите само бакалавърска степен.

Заетостта е рекордно висока, безработицата остава ниска

Рейтинговата система отчита и рекордно висока заетост сред завършилите висше образование у нас. Изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев съобщи, че през 2026 г. само 13% от дипломиралите се през последните 5 години не се осигуряват в страната. През 2014 г. делът им е бил 25%.

Безработицата сред завършилите висше образование през последните 5 години е малко над 2%, а сред магистрите е около 1%.

Най-ниска безработица – под 1% – се отчита при направленията „Медицина“, „Фармация“, „Военно дело“, „Математика“ и „Дентална медицина“. Най-висока безработица има при завършилите „Туризъм“ (3,58%), „Социални дейности“ (3,34%), „Психология“ (3,2%), „Педагогика“ (3,11%) и „Педагогика на обучението по“ (2,84%).

Кои направления и университети водят по доходи

По професионални направления най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ (3747 евро) и „Информатика и компютърни науки“ (2553 евро). Следват завършилите „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“, при които средният облагаем доход е над 2000 евро.

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход е отчетен при завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (5591 евро). Следват „Военно дело“ във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ (4913 евро) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (4368 евро) и Нов български университет (4194 евро).

Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Национална сигурност“ в Академията на МВР (3766 евро), „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (3563 евро) и „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (3373 евро) и в Национален военен университет „Васил Левски“ (3343 евро).

Стойчев отбеляза и тенденция за по-висока конкурентоспособност на българското висше образование в европейски и международен план. По думите му изследователите в българските висши училища създават между два и три пъти повече научни публикации, които са между два и три пъти по-влиятелни спрямо ситуацията отпреди около десет години.

Рейтинговата система за 2026 г. сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища в 52 професионални направления. Индикаторите са формирани с данни от източници, сред които висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, НОИ, НАП, НСИ, Scopus и Web of Science, както и социологически проучвания сред работодатели, студенти и преподаватели.

Още новини в категория България