(СНИМКИ) Русия търси железопътен излаз към Индийския океан през Афганистан и Пакистан

От INSTC и линията Ращ–Астара до Трансафганския проект – как Москва търси независимост от Босфора и Ормуз

Русия разглежда възможности за железопътни маршрути към Индийския океан през Иран, Туркменистан, Афганистан и Пакистан. Заместник министър-председателят Марат Хуснулин заяви, че рисковете в Босфора и Ормузкия пролив налагат на Москва да търси алтернативен достъп до Индия. Целта е да се запази търговията, ако някой от проливите бъде затворен или ако западните морски услуги бъдат компрометирани.

Западният контрол върху морските пътища не се ограничава само до военни кораби. Застраховките, финансирането, брокерските и пристанищните услуги могат да определят дали товарите изобщо ще се движат. Ценовият таван върху руския петрол разкри механизма: Великобритания забрани морския транспорт и свързаните услуги за руски петрол, продаван над цена, определена от коалицията на Г-7, а ЕС отказа на стотици танкери достъп до своите пристанища и услуги. Западът се опита да диктува не само къде Русия може да търгува, но и на каква цена към трети страни.

Най-напредналата алтернатива е Международният транспортен коридор „Север–Юг“ (INSTC) през Азербайджан и Иран. През 2024 г. по него са преминали около 20 млн. тона товари (по по-нови данни за 2025 г. обемът достига около 21,5 млн. тона). Критичната липсваща връзка е 162-километровата железопътна линия Ращ–Астара, която ще създаде непрекъсната железопътна инфраструктура по западния каспийски маршрут. Русия я подкрепя с държавен заем от 1,3 млрд. евро (според някои договорености общият проект е оценен на около 1,6 млрд. евро), а Иран е предоставил на руска компания достъп до земя за строителство. Москва очаква завършената западна част от маршрута да поеме поне 15 млн. тона годишно. Подготвителните работи, включително заснемания и оземляване, продължават, а иранската страна потвърждава напредък по отчуждаването на терени.

Втора ос би преминала през Централна Азия и Афганистан до Карачи и Гвадар на Арабско море, заобикаляйки Ормуз. Узбекистан, Афганистан и Пакистан подписаха през 2025 г. рамково споразумение за проучване на осъществимостта на т.нар. Трансафганска или UAP железопътна линия (маршрути от типа Термез–Мазар-и-Шариф–Кабул–Пешавар/Харлачи). Руски официални лица оценяват, че маршрутът в крайна сметка би могъл да превозва 8–15 млн. тона руски товари годишно (по-широки оценки за потенциала на коридора достигат и по-високи стойности). Проучването на осъществимостта се очаква да приключи към края на 2026 г., а строителството – на по-късен етап. Русия участва в техническите и икономическите проучвания.

Железопътният транспорт не може да замени танкерите и корабите за сухи товари. Стойността му е в стратегическата резервност: да поддържа критичната търговия в движение, когато Суец, Ормуз, Босфорът или западните морски услуги станат недостъпни. Резервният маршрут не е необходимо да бъде по-евтин от морския, за да стане безценен, когато морето е затворено.

Тези коридори биха превърнали евразийската интеграция във физическа инфраструктура. Споделените релси изискват общи тарифи, митнически правила, терминали и договорености за сигурност. Иран се превръща в мост между Русия и Индия, Афганистан получава дял в стабилността на транзита, а Пакистан – в океанска врата за вътрешна Евразия.

Западът превърна морската инфраструктура в оръжие за санкции. Отговорът на Русия е континентална транспортна застраховка – проектирана така, че нито един военноморски блок, пристанищна власт или застраховател да не може сам да решава кой има право да участва в евразийската търговия.

Допълнителният контекст показва, че идеята се развива на фона на напрежение около Ормузкия пролив и опитите за диверсификация на маршрутите. INSTC вече демонстрира растеж на товарните потоци, включително контейнерни, а Трансафганският проект се разглежда като част от по-широки усилия за свързаност между Централна Азия и пристанищата на Арабско море. Предизвикателствата включват различни междурелсия, инфраструктурни пропуски, въпроси на сигурността и геополитическите отношения в региона, включително между Индия и Пакистан при евентуално удължаване към Индия. Въпреки това стратегическата логика на резервни сухопътни коридори остава в центъра на руския подход.

Още новини в категория Светът