Вяра Ковачева навърши 100 години от рождението си

Родената в Мездра актриса оставя емблематични роли в театъра и киното.

На 28 септември 2026 г. се навършиха 100 години от рождението на българската театрална и филмова актриса Вяра Ковачева (1926–2004). Тя е родена в с. Мездра, Врачанска околия, и остава сред разпознаваемите имена в българския театър и игрално кино.

От Мездра към сцената на големия театър

Вяра Ковачева е родена на 28 септември 1926 г. в семейство на бежанци от Вардарска Македония. Баща ѝ Кирил (Киро) Ковачев (1897–1953) е родом от с. Нѐрези в историко-географската област Стружки Дримкол, в днешна Република Северна Македония. По данни от текста той е предприемач и търговец, основен съдружник в керамичната фабрика в Мездра, театрален самодеец и благодетелен член на Народно читалище „Просвета“.

Ковачева завършва девическата гимназия във Враца. След това, по настояване на баща си, започва да следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След една година напуска и се записва, тайно от родителите си, в актьорската школа към Народния театър „Иван Вазов“, в класа на проф. Кръстю Мирски.

Кариера с роли в театъра и емблематични филми

В школата тя среща бъдещия си съпруг, актьора Никола Динев (1926–1975). Двамата започват актьорската си кариера в Театъра на народната армия (днес Театър „Българска армия“) в средата на 50-те години на XX век.

В продължение на повече от четири десетилетия Вяра Ковачева участва в редица театрални постановки и игрални филми. Сред посочените в текста театрални роли са Амалия в „Разбойници“ по Фридрих Шилер и Катерина в „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир.

В киното е отбелязана с роли като Севда в „Снаха“ (1954), Петровица в „Гераците“ (1958) и Пенка в „Сиромашка радост“ (1958) – и трите филма на режисьора Антон Маринович. Участва и във филмите „Веригата“ (1964) и „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973) на режисьора Любомир Шарланджиев, „Последна дума“ (1973) на режисьорката Бинка Желязкова, както и „Роялът“ (1978) на режисьора Борислав Пунчев.

Посочени са и участия в телевизионна театрална постановка „Човекът от Ла Манча“ (1968), както и в телевизионни игрални филми, сред които „Гори, гори, огънче“ (1984), „Грехът на Ма̀лтица“ (1985) и „Неизчезващите“ (1988).

Семейство, памет и признание

По оценка, представена в текста, специалисти определят Вяра Ковачева като ярка фигура в българския театър и кино, която остава в историята с талант и всеотдайност към актьорското изкуство.

Вяра Ковачева и Никола Динев имат две деца: дъщеря Майя Динева (1948–2022) – театрална актриса, сценаристка и писателка, и син Сава Динев (роден през 1961 г.).

Ковачева умира на 17 август 2004 г. в София. С решение на Столичния общински съвет през 2009 г. пред дома на Никола Динев и Вяра Ковачева в столичния ж.к. „Изток“ е поставена паметна плоча с имената на двамата актьори.

Още новини в категория България