Ядрената енергия се завръща: 40 години след Чернобил светът сменя курса

40 години след катастрофата в Чернобил светът отново залага на ядрената енергия – с над 400 реактора в работа, нови строежи в Китай и планове за четворен ръст в САЩ, докато ЕС пренарежда позициите си

40 години след аварията в Чернобил ядрената енергия отново се връща като ключов избор. Катастрофата от 1986 г. дълго блокираше политическата воля в Европа и извън нея. Страховете се подсилиха и след „Фукушима-1“ през 2011 г. Днес тенденцията е обратна, сочи анализ на Асошиейтед прес.

ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ: 26 април 1986: Нощта, в която Чернобил избухна

В основата стои енергийната несигурност. Войните и геополитическите трусове промениха сметките на правителствата. Ниските емисии също тежат в дебата. Ядрената енергия все по-често се посочва като стабилен източник. Тя работи независимо от вятър и слънце.

По данни в анализа над 400 реактора работят в 31 държави. Около 70 са в строеж. Ядрената енергия дава около 10% от световния ток. Това е и приблизително една четвърт от всички нисковъглеродни източници.

Технологиите също се променят. Реакторите получиха повече системи за безопасност. Разходите за строеж и експлоатация се опитват да паднат. Тези фактори подхранват новите проекти.

Защо ядрената енергия отново печели позиции

Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол казва, че възраждане се е очаквало. Според него войната в Близкия изток дава силен тласък. Той заявява, че е „100 процента сигурен“, че ядрената енергия се връща. Според Бирол това ще се види ясно в Америка, Европа и Азия.

От Международната агенция за атомна енергия също виждат подобна динамика. Генералният директор Рафаел Гроси посочва, че расте осъзнаването за нуждата от надеждно и нисковъглеродно електричество. Търсенето на енергия върви нагоре. Индустрията и дигиталната икономика натискат системите.

В САЩ темата вече е част от индустриалната политика. Заместник-държавният секретар Томас ДиНано заяви, че светът не може да гарантира енергийното си бъдеще без ядрена енергия. Той свърза нуждата и с нарастващите изисквания на изкуствения интелект.

САЩ, Китай и Русия натискат газта

Съединените щати са най-големият производител на ядрена енергия. Страната има 94 действащи реактора. Те дават около 30% от глобалното производство на ядрена електроенергия. Според анализа САЩ искат четворно увеличение на капацитета до 2050 г.

Китай има 61 реактора. Страната е лидер по ново строителство. Близо 40 реактора са в процес на изграждане. Целта е Китай да изпревари САЩ по капацитет.

Русия запазва силна позиция при износа на ядрени технологии. Според анализа тя строи около 20 реактора по света. Русия има 34 активни реактора у дома. Част от тях са от тип, подобен на използвания в Чернобил. Москва има проекти и договори в Европа, Азия, Африка и Близкия изток.

Европа променя курса, но остава разделена

В Европа ядрената енергия вече се връща в официалния разговор. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече отказа „стратегическа грешка“. Тя подчерта, че зависимостта от вносни изкопаеми горива поставя Европа в неизгодна позиция.

Комисията разглежда ядрената енергия като част от чистия енергиен микс. Тя я поставя редом до вятърната и слънчевата енергия. Данните показват спад на дела в ЕС. През 1990 г. ядрената енергия дава около една трета от тока в Европа. Днес делът е около 15%.

Съюзът обсъжда малки модулни реактори. Очаква се те да влязат в експлоатация в началото на 30-те години. Те се рекламират като по-евтини и по-гъвкави.

Разделението между държавите остава. Франция, Швеция и Финландия подкрепят ядрената енергия. Германия, Австрия и Италия са сред страните, които са я забранили. Белгия отмени закон за затваряне и удължи живота на реакторите. Испания планира поетапно спиране до 2035 г.

Франция остава най-големият ядрен играч в ЕС. Тя има 57 реактора в 19 централи. Почти 70% от електропроизводството идва от атома. Париж планира нови реактори. Политиката се представя като основа за енергийна независимост.

Германия изключи последните си реактори през 2023 г. Според анализа връщане изглежда малко вероятно. Дебатът за малки модулни реактори продължава, но без ясна промяна.

Чернобил остава урок, а войната добавя нов риск

Четвъртият реактор на Чернобил избухна на 26 април 1986 г. Тогава Украйна беше част от СССР. Аварията замърси близките райони. Радиацията се разпространи в голяма част от Европа.

Днес Украйна продължава да разчита на ядрената енергия. Тя осигурява около половината от електроенергията в страната. След руското нахлуване през 2022 г. ядрените мощности станаха още по-важни. Руските сили завзеха Запорожката АЕЦ. Киев обвини Москва и в атака с дрон срещу защитно съоръжение над повредения реактор в Чернобил.

Япония също връща реактори в системата. Страната рестартира 15 реактора след нови анализи. Още 10 са в процес на одобрение. Целта е да се използват уроците от „Фукушима-1“.

Африка също гледа към атома. Южна Африка има единствената АЕЦ на континента. Русия строи централа в Египет. Други държави проучват технологии.

Беларус, силно засегната от Чернобил, също развива ядрена енергетика. Русия построи първия реактор за страната. Екоактивистката Ирина Сухий от „Зелена мрежа“ казва, че властите използват „ядрения ренесанс“. Според нея така се измества фокусът от проблемите в замърсените територии.

Дебатът за ядрената енергия остава напрегнат. Чернобил и Фукушима продължават да тежат в обществената памет. Но новата реалност кара правителствата да търсят сигурно електричество. Така атомът отново се превръща в политически инструмент и индустриална ставка.

Още новини в категория Светът