ЕК иска ясни отговорници за бедствия при затопляне до 3°C

Хукстра: щетите от екстремното време това лято са над 100 млрд. евро.

Европейската комисия ще представи нови правила, с които ще задължи държавите членки ясно да определят кои институции носят отговорност за защитата на населението при климатични бедствия. Това съобщи европейският комисар по въпросите на климата Вопке Хукстра в интервю за „Евронюз“.

По думите му Европа трябва да се готви за все по-екстремни метеорологични явления. Комисията работи и със сценарии, при които глобалното затопляне достига 3°C до 2100 г.. В същото време Брюксел не предвижда допълнително финансиране за подпомагане на домакинствата да се приспособят към променящия се климат.

Какво изискват новите правила

Хукстра обясни, че държавите членки ще запазят свободата сами да решат дали отговорността да бъде на национални, регионални или местни власти. Задължителното изискване ще бъде да има ясно посочен отговорник.

Целта, според Европейската комисия, е да се избегнат спорове кой не е предприел нужните мерки, когато наводнения или горски пожари причинят разрушения по жилища и друга собственост.

Европа се готви за прехвърляне на 1,5°C и по-горещи лета

Еврокомисарят предупреди, че светът се движи към временно или потенциално продължително превишаване на прага от 1,5°C, заложен в Парижкото споразумение. Според него това означава, че правителствата трябва да се подготвят за по-продължителни горещини и климатични бедствия, дори ако политиките за намаляване на емисиите успеят.

По оценка на Хукстра икономическите щети от екстремните метеорологични явления през това лято надхвърлят 100 млрд. евро.

Той посочи, че при затопляне от 3°C ще са нужни планове за справяне с горещините в градовете и адаптиране на инфраструктурата към бъдещите условия. Според него планирането трябва да се базира на климатични прогнози, а не на исторически метеорологични данни.

Хукстра каза, че използваните прогнози стъпват върху научни изследвания, включително на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), и върху усъвършенствани европейски климатични модели. Сценариите на Комисията предвиждат 2°C до 2050 г. и 3°C до 2100 г., като Брюксел отчита, че Европа се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за света.

Пари за адаптация: без нови ангажименти за домакинствата

Европейската комисия настоява климатичните прогнози да се отчитат при планирането на нови пътища, мостове и жилищни квартали. В Брюксел признават, че инфраструктура, проектирана по климатични условия от миналото, може вече да не отговаря на новите рискове.

Въпросът как ще се покриват разходите за адаптация остава открит. Не се очаква стратегията за климатична устойчивост да включва нови финансови ангажименти за подпомагане на домакинствата, въпреки опасенията, че нужните инвестиции ще са непосилни за част от гражданите.

Хукстра посочи предложението на Комисията 35% от бюджета на ЕС да бъдат насочени към климата и природата. Той добави, че резултатът ще зависи и от преговорите за следващия многогодишен бюджет, където климатичните разходи се конкурират с други приоритети, включително отбрана, сигурност, конкурентоспособност и подкрепа за земеделието.

Брюксел разчита и на обявено финансиране от Европейската инвестиционна банка в размер на 30 млрд. евро за адаптиране към климатичните промени до 2030 г.

Комисията планира да засили и сътрудничеството със застрахователния сектор. Хукстра обърна внимание, че в много райони няма достатъчно застрахователно покритие срещу климатични рискове. Според високопоставен представител на Комисията едва около 25% от активите, изложени на климатични рискове, са застраховани, което оставя правителства и собственици уязвими към големи финансови загуби.

Още новини в категория Светът