Лаборатории "Рамус" и милионите, които непрестанно изчезват от здравеопазването

Кражбите в здравеопазването не са тайна. Те са ежедневие – и струват милиарди

Всеки, който е минал през българска болница, лаборатория или дори през обикновено направление, го знае от първа ръка. Направление, което не отговаря на реалното състояние. Клинична пътека, която се „изписва“, защото трябва да се отчете дейност и да влязат пари. Лекар, който пренасочва към „своята“ лаборатория или намеква за допълнително плащане. Скъпи лекарства, чиято цена е завишена още преди да стигнат до пациента. Фалшиви хоспитализации, при които човек се води лекуван, а всъщност е на друго място или изобщо не е бил приет. Това не е теория на конспирацията – това е масовият опит на българите. И зад него стоят милиарди левове годишно, които излизат от джоба на осигурените и влизат в джобовете на частни структури, лекари, посредници и свързани фирми. Някъде това става в рамките на правилата, някъде – с натискане на границите, а някъде – напълно извън тях. В тази среда кражбата, източването и прането на пари не са изключение. Те са част от начина, по който системата работи от години. Неотдавнашни случаи – обвинения за документни измами с пари от НЗОК, констатации за фиктивна дейност в болници, пациенти, които се водят хоспитализирани, докато играят хазарт – само потвърждават това, което всички вече знаят.

В този пейзаж лабораториите Рамус са един от най-големите и най-видимите играчи. Основани от доц. д-р Росен Димитров Михайлов през 2001 г., те са се превърнали в най-голямата частна верига в страната – десетки лаборатории, стотици пунктове за вземане на проби, над 1000 служители и ежедневен поток от хиляди пациенти. Приходите им са огромни, растежът – стабилен. Собствеността е смесена: около 76 % държи свързано дружество (Рамус Медикал), а по 12 % имат Димитър Росенов Михайлов и Весела Василева Михайлова – лица от семейния кръг. Управител е Росен Михайлов. Групата включва още дружества за недвижими имоти, медицински центрове и други свързани фирми. В интервюта за Forbes и други издания Михайлов описва развитието от двама души до национална мрежа и подчертава, че през годините лабораториите са преминали хиляди проверки без установени сериозни нередности.

Лабораторният бизнес е високомащабен и с добри маржове. Това е реалността, която публичните данни и медийните представяния потвърждават. Но именно затова въпросът става по-остър: в система, където източването на НЗОК чрез клинични пътеки и направления е масово, най-големите лаборатории са позиционирани най-добре да прибират огромни суми – част от тях за реална работа, част чрез обеми и насочване, които системата позволява и слабо контролира.

Габрово и ролята на „МДМ ИНВЕСТ“

В Габрово групата поддържа Медицински център и Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“. Болницата е 100 % частна, отворена около 2018–2020 г. и работи по договор с НЗОК по множество клинични пътеки. Управител е д-р Добромир Илковски. На територията ѝ има и лаборатория Рамус.

Собственик на болницата (МБАЛ Св. Иван Рилски Габрово ЕООД, ЕИК 204586598) е „МДМ ИНВЕСТ“ ЕАД (ЕИК 204373221). Последното е 100 % собственост на основната лаборатория Рамус и се управлява от Росен Михайлов. Дружеството е регистрирано за дейности с недвижими имоти (покупка, строеж, отдаване под наем). Публичните данни показват, че то притежава сградите и активи, свързани с габровските структури. Това е класическа структура в бизнес групите: отделно дружество държи имотите и оборудването, а оперативните компании ги ползват. При законно документирани разходи такава конструкция позволява възстановяване на ДДС върху инвестициите – практика, която е стандартна, когато се спазват правилата.

По-ранни публикации (около 2019 г.) описват различна собственост при стартирането на болницата, но към момента регистрите сочат контрол чрез МДМ ИНВЕСТ / Рамус. В началото на 2026 г. към болницата беше открита вертолетна площадка (втора в Габрово), с присъствие на официални лица, а беше направена и първа копка за нов блок. Михайлов я представи като част от стремежа към по-високо ниво на услугите и по-добра спешна помощ. Болницата се рекламира с модерна апаратура и квалифициран персонал.

Болничната дейност в България често е капиталоемка и с по-тънки маржове заради ценообразуването на НЗОК. Много частни и общински болници отчитат скромни печалби или загуби в отделни години, докато инвестират в сгради и техника. Публичните обобщения за габровската МБАЛ показват растящи приходи и активи в определени периоди, но конкретните годишни резултати варират и са достъпни основно чрез официалните отчети в Търговския регистър. Твърденията за „милионни загуби всяка година“ и липса на каквато и да е перспектива трябва да се проверяват срещу тези отчети. В същото време именно този контраст – печеливши лаборатории и капиталоемки болнични структури, които години наред се поддържат и разширяват – е това, което в една система с масово източване на Касата повдига въпроси за истинската икономика на групата.

Обвиненията за данъци, заеми и „кеш“

В публичното пространство се срещат твърдения, че чрез свързани фирми (включително МДМ ИНВЕСТ) се сключват вътрешни заеми, които намаляват облагаемата печалба, че инвестициите в структури с ниска или отрицателна рентабилност служат за данъчна оптимизация, че се възстановява ДДС неправомерно и че има неотчетени кешови потоци, които се връщат към собственика. Такива схеми – ако са реални и нарушават закона – биха представлявали сериозни нарушения (укриване на данъци, неправомерно възстановяване на ДДС, пране на пари).

Публичните регистри и медийните търсения обаче не показват официални разследвания, актове на НАП, прокурорски проверки или съдебни решения срещу Росен Михайлов, Рамус или МДМ ИНВЕСТ по подобни обвинения. В интервюта основателят подчертава преминатите проверки без сериозни находки. Вътрешногрупови заеми, прехвърляне на активи и отделяне на имотни дружества са често срещани бизнес практики; те стават проблемни само ако са изкуствени, без реална икономическа същност и целят единствено намаляване на данъците в нарушение на закона. „Публична тайна“ за каси с неотчетени пари не е доказателство – това са твърдения, които изискват проверка от компетентните органи.

Личен и политически кръг: освен семейните акционери, публичната информация не разкрива ярка партийна принадлежност или активна политическа дейност на Михайлов. Той се появява предимно като предприемач в здравеопазването, участва в професионални сдружения и дава интервюта, фокусирани върху бизнеса и качеството на услугите.

Големият извод

Обществото вижда резултата всеки ден: милиарди, които изтичат всяка година през клинични пътеки, лекарства, направления и хоспитализации. Част от парите отиват за реално лечение. Голяма част обаче се задържат в частни структури чрез завишени обеми, съмнителни дейности и оптимизация, която в най-добрия случай е агресивна, а в най-лошия – прикрива неотчетени потоци. В тази среда лабораториите са сред най-големите схемаджии, защото обемът, който минава през тях, е огромен, а контролът – слаб.

Рамус е сред най-големите в лабораториите и разширява болничната си дейност именно в тази система – чрез свързани фирми като МДМ ИНВЕСТ, които държат имотите и активите, и чрез структури в Габрово, в които се инвестират милиони въпреки въпросите за рентабилността. Вертикалната интеграция (лаборатория насочва към собствена клиника, клиника отчита пътека, болница ползва собствена лаборатория) улеснява контрола върху пациента и върху приходите. Когато на всичкото отгоре имотите са в отделно дружество, а инвестициите се правят години наред, разумният въпрос е: каква е истинската икономика на цялата група и колко от парите, които минават през нея, са заработени честно и колко – просто взети, защото системата позволява?

Това не прави автоматично Рамус или Михайлов осъдени престъпници. Прави ги обаче един от тези, чийто мащаб и структура най-добре се вписват в система, където кражбата е обичайна, а контролът – формален. Докато отчетите, договорите с НЗОК и вътрешногруповите сделки не бъдат разгледани с истинска независимост, а не с поредната формална проверка, въпросът ще остане отворен. И той не е „има ли изобщо източване в здравеопазването“. Той е: колко от оборота на най-големите играчи идва от реална грижа и колко – от възможностите, които самата система създава и поддържа.

Източник: P26.bg

Още новини в категория България