Забравен ръкопис на Шрьодингер променя спора за случайността

Открит в Австрия текст показва по-нюансирана позиция за детерминизма.

Тристраничен ръкопис на Ервин Шрьодингер, останал забравен повече от 80 години в австрийска библиотека, е открит и представен от историка на физиката Флавио Дел Санто от Женевския университет, съобщи ScienceAlert. Документът хвърля нова светлина върху позицията на Шрьодингер в дебатите от 40-те години на ХХ век, известни като Колапсът на детерминизма.

Откритието е важно, защото Шрьодингер често е описван като критик на идеята за квантовата случайност. Според съдържанието на непубликувания текст обаче той е допускал, че съществуват аспекти на Вселената, които не могат да бъдат предсказани. По данни от материала това е убеждение, което той е поддържал още преди развитието на квантовата теория през 20-те години на миналия век.

Какво добавя ръкописът към стария спор

Ръкописът е кратък, но е представен като отдавна изгубен принос към научните спорове за това дали природата е детерминистична. В текста Шрьодингер развива тезата, че аргументите в полза на индетерминизма не започват с квантовата механика. Той формулира позицията си така, че най-силният аргумент за индетерминизма е по-стар от самата квантова механика.

В ръкописа си Шрьодингер разглежда и границите на това какво може да бъде доказано в подобен философски и научен спор. Той посочва, че експерименталните доказателства и логическата дедукция не могат окончателно да докажат невъзможност нито на детерминистичната, нито на индетерминистичната гледна точка.

Детерминизъм срещу квантова вероятност

В класическата физика истинска случайност по принцип не се приема. Nature дава контекст с примери, че резултати, които изглеждат случайни, могат да зависят от скрити детайли. Сред тях са несъвършенства при зарове или физическите сили при хвърляне на монета. Дори компютърните генератори на случайни числа обикновено стъпват на алгоритми.

Това се свързва с детерминизма. Той предполага, че всяко класическо поведение се определя от предходни условия, дори когато не знаем всички тези условия.

Квантовата механика обаче работи различно. На квантово равнище поведението на частици като фотони и електрони може да се описва чрез вероятности. Може да се изчисли много точно вероятността за даден резултат. Но не може категорично да се предскаже какво ще направи отделна частица.

„Скрити променливи“ и защо текстът не е публикуван

Тази разлика води до въпроса дали Вселената е по природа случайна или има скрити фактори, които определят поведението на частиците. В източника те са описани като скрити променливи. Това са неизвестни свойства или условия, които, ако бяха известни, биха позволили по-точни предсказания за квантовото поведение.

Според подадената информация Шрьодингер е създал модел и е дал свой отговор в рамките на тогавашния дебат. Въпреки това текстът не е публикуван, а причината остава неизвестна.

Флавио Дел Санто допуска като възможност, че след като през 1944 г. физикът Хайнрих Пелцер публикува подобен модел със скрити променливи, Шрьодингер може да е научил за тази работа. Според допускането това може да го е накарало да реши, че темата вече е изяснена.

Паралелно с това източникът подчертава, че философската позиция на Шрьодингер често е представяна опростено. Още през 20-те години на ХХ век, преди съвременната квантова механика да се утвърди, той е твърдял, че законите на природата може да са фундаментално статистически. Под влияние на физика Франц Екснер Шрьодингер е определял класическия детерминизъм като философски предразсъдък и априорно убеждение.

Непубликуваният ръкопис подсказва, че тази по-нюансирана гледна точка не се е променила съществено до 40-те години на ХХ век, нито по-късно, посочва източникът.

Още новини в категория Светът